ХИЛЯДА ПЪТИ СЕ ВРЪЩАМ НА СЪЩОТО МЯСТО

     Автор:  Зоран Якимоски

хиляда пъти се връщам на същото място

хиляда спомени, а пътечката е една:

ред тополи, а под тях –

човек на велосипед и аз

се крием от внезапния дъжд;

възхищавам се от необходимостта

да издигна руина в себе си

капките шумно падат по повърхността от мрачния канал

и аз мисля

дали играеш боса върху падналите листа,

или далечните барабани

обявяват последната бърза атака върху стената,

която всеки миг трябва да падне?

нищо не може да се сравни с теб,

сянко моя, мисъл моя,

защото като тишината си – безкрайна и неизмерима,

хармонична като Лихтенщайн,

с нюх на изкусен алхимик,

който ми определи съдбата на поет

и зловещото ежедневие, като поезията

на Готфрид Бен и половината селяни,

но не казвам сбогом!

сянката ти лети сега над мен

и ми се струва, че едно кехлибарено явление се спуска,

докато ето под дървото

като загубен чужденец стоя под дъжда

посред зоната, която се напряга:

същата пътечка ред тополи – под тях –

човек на велосипед и аз,

а годишните времена текат бързо.

илјада пати се враќам на истото место

           Автор:  Зоран Якимоски

илјада пати се враќам на истото место

илјада пати се враќам на истото место

илјада спомени а врвицата една:

ред тополи – под нив

човекот на велосипед и јас

засолнет од ненадејниот дожд

се восхитувам од потребата

да ја издигнам руината во себе

капките бучно паѓаат по површината од мрачниот канал

а јас помислувам

дали боса играш врз паднатите лисја

или далечни барабани

го најавуваат последниот јуриш врз бедемот

што секој миг треба да падне?

ништо не може да се спореди со тебе

сенко моја, мисло моја,

оти како тишина си бескрајна и немерлива

услупна како лихтенштајн

со усет на вешт алхемичар

што ми определи судбина на поет

и секојдневие морничаво како поезијата

на готфрид бен и пол селан

но не велам збогум!

сенката твоја над мене лебди сега

и чинам една килибарна појава се спушта

додека еве, под дрвово,

како изгубен странец стојам на дождот

сред пределов што се напрегнува:

истата врвица, ред тополи – под нив

човекот на велосипед и јас

а годишните времиња плиснуваат в стремеж

           Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми преводен "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016).

        Думи за автора:

      ЗОРАН ЯКИМОСКИ

       Зоран Якимоски е роден на 1.11.1968 г. във Велестово (Охрид, Р. Македония). Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Автор е на шест поетични книги: „Граматика на поривите”, „Съвършена тишина”, „Неизречената дума”, „Божествено море”, „Влажна месечина” и „Няма нищо недостижимо”. Негови стихове са преведени на десетки чужди езици, а самият автор превежда от български и хърватски на македонски език. Представен е в редица антологии, публикувани в Македония и чужбина. Носител е на множество награди, а освен поезия периодично публикува и критика. Член е на Дружеството на писателите на Македония.