Има дни в живота, има, сякаш дявол ги планува.
И приятел, и роднина, от теб всеки се срамува.
И в душата твоя тежко се съмнение вселѝ,
в часове и дни такива нищо те не веселѝ.
Има дни, в които с болка чакаш да зори зората
и с въздишки тежки рани си лекуваш ти в душата.
Като лист увяхнал тихо, който с вятъра лети,
не жалее ти сърцето ни любови, ни мечти.
Има дни, в които мъка, като в клещи зли те стиска,
ръка ти трябва на приятел – нежна, топла, близка.
Хладен вятърът те шибне. По-студен е от преди,
пустош някаква издъно стяга твоите гърди. ...