Tell you a thing
That you ought to know
Two minutes of your time
Then on you go

Tell tale of the men
All dressed in black
That most of them
Not coming back

Sent off to the war
To play little games
And on their return
Can't name no names

Some strange yellow gas
Has played with their minds
Has reddened their eyes
Removed all the lies

And strange as it sounds
Death knows no bounds
How many get well
Only time will tell

Only time will tell

You lie in your death bed now
But what did you bring to the table
Brought us only holy sin
Utter trust is a deadly thing

To the prayer of holy peace
We didn't know what was lying underneath
So how could we be such fools
And to think that we thought you the answer

I can't begin to understand in all the lies
But on your death bed I can see it in you eyes
Just as clear as all the sweat upon your brow
It really makes sense I can see it clearly now

Tangled up in a web of lies
Could have been a way to prophesize
Unaware of the consequence
Not aware of the secrets that you kept

Nothing that we could believe
To reveal the façade of faceless men
Not a thing that we could foresee
Not a sign that would tell us the outcome

You had us all strung out with promises of peace
But all along you cover plan was to deceive
Can it put to rights now only time will tell
Your prophecies will send us all to hell as well

Left to all our golden sons
All to pick up on the peace
You could have given all of them
A little chance...at least

Take the world to a better place
Given them all just a little hope
Just think what a legacy
You now...will leave

We seem destined to live in fear
And some that would say Armageddon is near
But where there's a life while there's hope
That man won't self-destruct

Why can't we treat our fellow men
With more respect and a shake of their hands
But anger and loathing is rife
The death on all sides is becoming a way of life

We live in an uncertain world
Fear understanding and ignorance is leading to death
Only the corpses are left
For vultures that prey on their bones

But some are just not wanting peace
Their whole life is death and misery
The only thing that they know
Fight fire with fire life is cheap

But if they do stop to think
That man is teetering right on the brink
But do you think that they care
They benefit from death and pain and despair

Нека ти кажа нещо,

което трябва да знаеш,

две минути от твоето време ще отнеме

и после ще си тръгнеш по пътя.

Ще ти разкажа историята за мъжете,

целите облечени в черно,

като повечето от тях,

няма да се върнат.

Изпратени на война,

за да играят дребни игрички

и когато се върнат,

не могат да споменават имена.

Някакъв странен жълт газ

си е поиграл с умовете им,

зачервил е очите им

и махнал всичките лъжи.

И колкото и странно да звучи,

Смъртта не знае граници.

Колко от тях ще се оправят,

само времето ще каже,

само времето ще каже...

Ти лежиш на смъртното си легло сега,

но какво ли донесе на масата?

Донесе ни само свещен грях,

прекаленото доверие е нещо смъртоносно.

Към молитвата за свещен мир,

ние не знаехме какво стоеше под повърхността,

и как успяхме да бъдем такива глупаци

и замисляйки се, че ти измислихме отговора.

Не мога да започна да разбирам нищо сред всичките лъжи,

но на смъртното ти легло аз го виждам в очите ти,

също толкова ясно, както и потта по веждата ти.

Наистина разбирам сега, вече виждам ясно.

Оплетен в мрежата на лъжите,

това може би беше начин да се пророкува.

Незапознат с последствията,

незапознат с тайните, които ти пази.

Няма нищо,  на което можехме да вярваме,

за да разкрием фасадата на безликия мъж.

Нямаше нищо, което можехме да предвидим,

нито знак, който да ни покаже резултата.

Вие ни бяхте завързали с обещания за мир,

но през цялото време скрития ви план беше да ни измамите,

може ли да се поправи, сега само времето ще каже,

вашите пророкувания ще ни изпратят всичките в ада.

Оставени всички на златните си синове,

всички да продължат с мира.

Вие можехте да им оставите на всички тях,

малко шанс... поне.

Заведете света на по-добро място,

давахте им просто малко надежда,

само си помислете какво завещание,

вие сега... оставяте.

Ние изглежда сме орисани да живеем в страх

и някои казват, че армегедона е близо,

но където има живот, когато има надежда,

там човекът няма да се самоунищожи.

Защо не можем да се държим с хората около нас,

с повече уважение и с ръкостискане,

но яда и ненавистта са често срещани,

смъртта и от двете страни се превръща в начин на живот.

Ние живеем в несигурен свят,

разбирането чрез страх и незаинтересоваността водят към смъртта.

Само труповете остават,

за лешоядите, които се хранят с костите им.

Но някои просто не искат мир,

целия им живот е смърт и мизерия,

единственото, което знаят е,

че живот, където клин клин избива, е евтин.

Но ако те спрат и се замислят,

че човека се мъчи точно на ръба…

но мислиш ли, че ги интересува,

те имат полза от смърт и болка и отчаяние.