Paschendale

In a foreign field he lay
lonely soldier unknown grave
on his dying words he prays
tell the world of Paschendale

Relive all that he's been through
last communion of his soul
rust your bullets with his tears
let me tell you 'bout his years

Laying low in a blood filled trench
killing time 'til my very own death
on my face I can feel the falling rain
never see my friends again
in the smoke, in the mud and lead
smell of fear and feeling of dread
soon be time to go over the wall
rapid fire and the end of us all

Whistles, shouts and more gun fire
lifeless bodies hang on barbed wire
battlefield nothing but a bloody tomb
be reunited with my dead friends soon
many soldiers eighteen years
drown in mud, no more tears
surely a war no one can win
killing time about to begin

Home, far away. From the war, a chance to live again
Home, far away. But the war, no chance to live again

The bodies of ours and our foes
the sea of death it overflows
in no man's land God only knows
into jaws of death we go...

Crucified as if on a cross

allied troops, they mourn their loss
German war propaganda machine
such before has never been seen
swear I heard the angels cry
pray to God no more may die
so that people know the truth
tell the tale of Paschendale

Cruelty has a human heart
everyman does play his part
terror of the men we kill
the human heart is hungry still

I stand my ground for the very last time
gun is ready as I stand in line
nervous wait for the whistle to blow
rush of blood and over we go...

Blood is falling like the rain
its crimson cloak unveils again
the sound of guns can't hide their shame
and so we die in Paschendale

Dodging shrapnel and barbed wire
running straight at cannon fire
running blind as I hold my breath
say a prayer symphony of death
as we charge the enemy lines
a burst of fire and we go down
I choke a cry but no one hears
feel the blood go down my throat

Home, far away. From the war, a chance to live again
Home, far away. But the war, no chance to live again
Home, far away. From the war, a chance to live again
Home, far away. But the war, no chance to live again

See my spirit on the wind
across the lines beyond the hill
friend and foe will meet again
those who died at Paschendale


Пашъндейл

Нейде из чуждите земи лежи
Войник самотен, гроб незнаен
На надгробния му камък словото гласи:
"Нека за Пашъндейл светът узнае!"

Ще изживеем мъката му ний отново
Отчаяната му душа ще облекчим
Куршумите ти ще раждясат от горчивите сълзи
Нека ти разкажа за кървавите дни!:

Лежа тихо, притаен в окоп окървавен
Ще се бия до последния си час и ден
На лицето си усещам дъждът барабани
Ще видя приятелите свои, но дали?
Попаднах в океан от пушек, кал, олово
Ужас ни залива, смъртен страх отново
След малко ще е време да прескочиме стената
Бърз огън...всички ще сме долу, край на чудесата!

Свистене, писъци, хиляди патрони изхабени
На телената мрежа безжизнени тела прострени
Наричаш го бойно поле?! Та това е гробница окървавена
Мъртвите ми приятели ще ме приветстват, о компания сплотена!
Хиляди войници...осемнадесет годишни
Удавени са в кал, за тях сълзите са излишни
Таз война никой не може да спечели
Започваме убийства! Та нима някога сме спрели?!

Домът...толкова далеч. Далече от войната, шанс за нов живот!
Домът...толкова далеч. Но войната нов живот не ще даде!

Виждам тела на приятели и врагове
Морето на смъртта преля..и мен зове!
В ничия земя се бием..само Господ я познава
Към челюстите на смъртта вървим..какво друго ни остава!?

Разпнати..сякаш са на кръста
Съюзниците за своята загуба скърбят
Немската пропагандна машина
не бе виждана преди подобна сила
Мога да се закълна, чух ангелския вик
Моля ти се Боже, нека убийствата да спрат!
Нека останат живи..истината да разкажат..
Да разкажат приказката за Пашъндейл....

Казват, човешко сърце има жестокостта
Всеки мъж изпълнява своята задача, чак до пропастта
Ужасено от хората убило,
Човешкото сърце е ненаситно, гнило

Своите позиции за последен път удържам
Оръжието е готово, на място се задържам
Чакам нервно за безмилостна атака
Рукват литри кръв..нападаме ги в мрака...

Кръвта ни връхлита, сякаш дъжд вали
Червената си мантия отново тя свали
Звукът на оръжието не може да скрие срама
И ето..умираме тук, в Пашъндейл....

Избягваме шрапнела и телта бодлива
Насочваме се точно към тяхното оръдие
Усещам ослепявам и дъха си сдържам
Казвам молитва..симфонията на смъртта
И докато нападаме чуждите войски
Внезапен огън озари ни...всички сме мъртви..
Сподавен вик опитвам да издам, но никой не чува
Кръвта се стича бавно по гърлото ми.....

Домът...толкова далеч. Далече от войната, шанс за нов живот!
Домът...толкова далеч. Но войната нов живот не ще даде!
Домът...толкова далеч. Далече от войната, шанс за нов живот!
Домът...толкова далеч. Но войната нов живот не ще даде!

Виждаш ли духа ми из вятъра..
Ето онзи хълм..отвъд него..
Приятел и враг ще се срещнат отново..
Същите..умряли някога във Пашъндейл....