Мога да говоря с теб дни наред,
караш ме да се смея по различни начини,

осъзнах (ти ме допълваш),
както топлата вода (в чашата ми чай).
Привлечена съм от твоята усмивка,

трябва да призная, отне ми време

да видя  (това беше нещо)
повече от (той е приятел, нищо повече).

Моля се на Бог и ти да се чувстваш, така както и аз,
защото това може да е чудо.

Нещо толкова реално.

Пр.:
Има нещо в теб, а ти дори не знаеш,
казвам ти сега, ти ме правиш добра.

Има нещо в теб, не мога да помогна да го покажа,
по дяволите, ти ме правиш добра. 

Сега не съм сама,

с теб се чувствам у дома,
трябва да ти призная,

ти ме правиш добра.

Твоят стил, твоят глас, твоята точка на виждане.
Доброто, лошото и грозното също.
Мили, ще го взема. (дай ми го)
Ще бъда внимателна. (дай ми го)
Тук не става въпрос за пристрастеност,
прекалено е официално.
Все още не мога да го кажа,
не, не мога да кажа, че съм влюбена.


Моля се на Бог и ти да се чувстваш, така както и аз,
защото това може да е чудо.

Нещо толкова реално.

Пр.:

Искам само,

да съм всичко за теб,
искам да съм единствената за теб, която те кара да падаш,
искам да те отведа надалеч,
искам да си мой,
искам да си с мен завинаги,

да си моя празник, да.

Нека те отведа надалеч,
има нещо в теб.

Пр.: