Como una barca de papel que cuando se moja se hunde
como una manzana que al morder la cabeza me confunde
como una veleta que se mueve y al viento no obedece
...me gusta como eres.


Como la balanza que mide el tiempo, la soledad y el silencio
como un agujero en el cielo por donde se van los sueños
como esa cesta que tanto cuesta llenar y que se vacía al momento
...me gusta como eres.
Como una herida en el corazón que no me duele
me gusta como eres
como una ventana que al cerrar deja correr el aire
una niña, una madre, una mujer en mi vida.


Como una nube cargada de agua que moja la tierra seca
como la manta que me protege cuando el invierno llega
como esa vela que se prende y me rescata de la oscuridad
...me gusta como eres.

Como la calle que siempre me lleva a ese sitio al que quiero llegar
como ese bar en la carretera en el que me paro a descansar
como esa patria sin bandera en la que me siento libre
...me gusta como eres.

Като хартиена лодчица, която потъва, когато се намокри,
като ябълка, която ме замайва, когато я захапя,
като ветропоказател, който се движи и на вятъра не се подчинява
... харесвам те каквато си.

Като скалата, по която се измерва времето, самотата и тишината,
като пространство в небето, където се изгубват мечтите, като кошничка, която толкова трудно се пълни и толкова лесно се изпразва
... харесвам те каквато си.

Като рана в сърцето, която не боли
... харесвам те каквато си.
Като прозорец, който оставя вятъра да избяга, когато се затвори. Момичето, майката, жената на живота ми.

Като облак, който напоява с вода сухата земя, като одеялото, което ме топли, когато зимата дойде,
като свещичка, която гори и ме спасява от мрака

... харесвам те каквато си.

Като улицата, която често ме отвежда до онова местенце, до което искам да стигна, като онзи бар на улицата, в който се отбивам, за да си почина,
като онази родина без знаме, в която се чувствам свободен
... харесвам те каквато си.

*С малко помощ от Н. :))