nightmarish (Стела Стела)
1 4
31.12.2008 г., 11:04 ч.

Je t'écris – Grégory Lemarchal 

  Преводи » Песен, от Френски
2413 0 2
4 мин за четене

Je t'écris – Grégory Lemarchal

 

Je t'écris des trottoirs de nos villes habillées en Noël,
de quelques nuits d'hiver aux saveurs douces-amères.

Je t'écris de ces soirs de lumières,
des yeux émerveillés de cette petite fille
au pied d'un grand sapin sur la cinquième avenue.

Je t'écris d'un départ, d'une valise oubliée.
Je t'écris d'un lac blanc où ce couple patine.

Je t'écris d'un désert où l'épave d'un bateau se souvient de la mer.
Je t'écris d'une terre où des maisons s'écroulent.

Je t'écris de Venise, où les amants s'éveillent au son de vieux clochers.
Il y neigera peut-être encore cette année.

Je t'écris de la mer, au large de Gibraltar le regard vers Tanger.
Je t'écris de l'Afrique où l'on meurt par milliers.

Des quatre coins de la terre, je t'écris des tranchées de guerres abandonnées.

Je t'écris d'un baiser, de ce banc de Paris
où deux amants s'enlacent dans leur éternité
et que rien ni personne ne pourrait déranger.

Je t'écris d'un café, de l'aile d'un avion
où nos mémoires s'enlacent dans ton éternité
et que rien ni personne ne pourrait m'enlever.

Je t'écris de ces ciels de quart monde
où les corps si légers d'enfants trop peu nourris s'élèvent sans faire de bruit.

Je t'écris de la rue où l'on danse et l'on chante.
Je t'écris du plumier d'un vieillard solitaire à la chambre oubliée.

Je t'écris de la part de ces dieux impuissants aux noms desquels on tue.
Je t'écris de la main de ces hommes de paix qui n'ont pas renoncé.

Je t'écris de la Seine, la tour Eiffel y brille dans des reflets passés.
Je t'écris du souvenir d'un baiser par milliers.

Des quatre coins de la terre, je ferai le tour du monde, d'un jour très ordinaire.
Je t'écris de ce rêve de t'avoir tant aimé.

Je t'écris ébloui par tant d'humanité.

Пиша ти – Грегори Льомаршал

 

Пиша ти за тротоарите в нашия град, украсени по Коледа,

за сладко-горчивия привкус на зимните нощи.

 

Пиша ти за светлите вечери,

за удивлението в очите на малкото момиче, вървящо към голямата елха на Пето авеню.

 

Пиша ти за заминаване, за забравен куфар.

Пиша ти за бяло езеро, където двама влюбени се пързалят.

 

Пиша ти за пустиня, където отломка от кораб си спомня морето.

Пиша ти за земя, където къщите се рушат.

 

Пиша ти за Венеция, където влюбените се събуждат от звъна на стари камбани.

Може би там ще има сняг още тази година.

 

Пиша ти за морето, за обширния Гибралтар, гледащ към Танжер.

Пиша ти за Африка, където хиляди умират.

 

За четирите края на земята, пиша ти за недовършените войни.

 

Пиша ти за целувка, на пейка в Париж, където двама влюбени са обгърнати във своята вечност и никой не ще я наруши.

 

Пиша ти за кафене, за самолет, където спомените ни са обгърнати в нашата вечност и никой не ще ме отнеме от тях.

 

Пиша ти за света на бедните народи,

където децата, толкова немощни и недохранени, растат без шум.

 

Пиша ти за улица, където се танцува и пее.

Пиша ти за самотен старец в забравена стая.

 

Пиша ти за божието безсилие от името, на което убиваме.

Пиша ти за делото на смирените хора, които не ни изоставиха.

 

Пиша ти за Сена, за Айфеловата кула, проблясваща в отминаващи отражения.

Пиша ти за спомена за хиляди целувки.

 

За четирите края на земята, за един съвсем обикновен ден, в който ще обиколя света.

Пиша ти за мечтата да те имам толкова обичана.

 

Пиша ти смаян от цялата тази човечност.


© Стела Стела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??