Jelena Karleusa - Tihi ubica / Йелена Карлеуша - Тих убиец
1 мин за четене
Jelena Karleusa - Tihi ubica
Budim se sama, oci nikog ne traze
i sta je taj odsjaj u mom pogledu
na stolu pored muski sat k'o da mi kaze
da izgleda da neko jos pored mene zivi tu
I dve-tri kapi krvi posle brijanja
otuzan miris sto po sobama se siri
otkad to duhovi mi dolaze po danu
ma gde je taj muskarac sto
pored mene ovde zivi
Ref.
I zovem, zovem devedest dva
neka traze, neka nadju ga
nek' kaze gde je ljubav nestala
nek' puste sirene, nek' uzbuna krene
a kad ga stignu, nek' mu kazu "stoj"
nek' bar na silu prizna da je moj
moj covek bez glasa, bez duse, bez lica
moj najtezi porok, moj tihi ubica
Takvi kao on nikad "zbogom" ne kazu
za svoje greske on uvek druge krivi
sa njim je svaki novi rastanak bez suza
ma gde je taj muskarac sto
sto sa mnom zivi, a ne zivi
Йелена Карлеуша - Тих убиец
Събуждам се сама, очите ми никого не търсят,
но какъв ли е този блясък в тях,
на масата мъжки часовник стои,
сякаш напомня ми, че с мен някой все още живее.
И тези капки кръв след бръснене,
уханието му, което из стаята се разнася,
откъде тези призраци през деня се появяват,
къде е този мъж, който уж с мен живее?
Припев:
И набирам аз полицията,
нека го потърсят, нека го намерят те,
нека кажат, че любовта изчезна,
нека пуснат сирените, нека вдигнат паника,
а когато намерят го, да извикат „спри”
на сила да го накарат да каже, че ми принадлежи
моят човек без глас, без душа, без лице,
най-тежкият ми порок, тихият ми убиец.
Такива като него никога не казват „сбогом”,
за собствените си грешки други обвиняват,
с тях всяка раздяла е без сълзи,
къде ли е този мъж, който с мене уж живее,
а няма го?
by Боян
Budim se sama, oci nikog ne traze
i sta je taj odsjaj u mom pogledu
na stolu pored muski sat k'o da mi kaze
da izgleda da neko jos pored mene zivi tu
I dve-tri kapi krvi posle brijanja
otuzan miris sto po sobama se siri
otkad to duhovi mi dolaze po danu
ma gde je taj muskarac sto
pored mene ovde zivi
Ref.
I zovem, zovem devedest dva
neka traze, neka nadju ga
nek' kaze gde je ljubav nestala
nek' puste sirene, nek' uzbuna krene
a kad ga stignu, nek' mu kazu "stoj"
nek' bar na silu prizna da je moj
moj covek bez glasa, bez duse, bez lica
moj najtezi porok, moj tihi ubica
Takvi kao on nikad "zbogom" ne kazu
za svoje greske on uvek druge krivi
sa njim je svaki novi rastanak bez suza
ma gde je taj muskarac sto
sto sa mnom zivi, a ne zivi
Йелена Карлеуша - Тих убиец
Събуждам се сама, очите ми никого не търсят,
но какъв ли е този блясък в тях,
на масата мъжки часовник стои,
сякаш напомня ми, че с мен някой все още живее.
И тези капки кръв след бръснене,
уханието му, което из стаята се разнася,
откъде тези призраци през деня се появяват,
къде е този мъж, който уж с мен живее?
Припев:
И набирам аз полицията,
нека го потърсят, нека го намерят те,
нека кажат, че любовта изчезна,
нека пуснат сирените, нека вдигнат паника,
а когато намерят го, да извикат „спри”
на сила да го накарат да каже, че ми принадлежи
моят човек без глас, без душа, без лице,
най-тежкият ми порок, тихият ми убиец.
Такива като него никога не казват „сбогом”,
за собствените си грешки други обвиняват,
с тях всяка раздяла е без сълзи,
къде ли е този мъж, който с мене уж живее,
а няма го?
by Боян
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
