Жерави

Жерави

Понякога си мисля, за войниците,

с кръв напоили бойното поле,

не в родна пръст положени са клетите,

а в бели жерави превърнали се те.

И още от прастари времена,

летят в простора с жални гласове

и може би и ние, при тъга

мълчим и съзерцаваме небе.

И днес, когато падне вечерта,

аз виждам жерави в мъглата,

а техните безупречни редици,

приличат на вървящи в строй войници.

Те, жеравите, в пътя си далечен,

се реят в безпределна синева

и сякаш чувам глас извѐчен,

как шепне непознати имена

Летят в небето, уморени птици,

летят във здрача на залязващия ден

и може би във техните редици,

оставили са място и за мен!

Ще дойде ден и с жеравното ято

и аз ще плувам в сивата мъгла,

и с тъжен глас, огласяйки небето

ще търся Вас на родната Земя.

Превод от руски - Любомир Попов

Журавли

Мне кажется порою, что солдаты,

С кровавых не пришедшие полей,

Не в землю эту полегли когда-то,

А превратились в белых журавлей.

Они до сей поры с времен тех дальних

Летят и подают нам голоса.

Не потому ль так часто и печально

Мы замолкаем, глядя в небеса?

Сегодня, предвечернею порою,

Я вижу, как в тумане журавли

Летят своим определенным строем,

Как по полям людьми они брели.

Они летят, свершают путь свой длинный

И выкликают чьи-то имена.

Не потому ли с кличем журавлиным

От века речь аварская сходна?

Летит, летит по небу клин усталый —

Летит в тумане на исходе дня,

И в том строю есть промежуток малый —

Быть может, это место для меня!

Настанет день, и с журавлиной стаей

Я поплыву в такой же сизой мгле,

Из-под небес по-птичьи окликая

Всех вас, кого оставил на земле.

Слова - Расул Гамзатов