Коледна приказка
Александър Куприн
Превод от руски език: Георги Карадобрев
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място. Още от малко коренче, лишен от живителна топлина и светлина, винаги обгърнат от отровните блатни изпарения, борът израсна уродлив - с изкривен, чепат ствол и пожълтели, съхнещи клонки. Денем долу, върху кривите му коренища, се приплъзваха кафяви гущери, а нощем безшумно прелитаха сови под неговата рехава стряха. Често в зимните нощи, когато дърветата, покрити с плътна пелена от сняг, пращяха от жестокия студ, той чуваше гладния вой на вълците и виждаше искрящите им очи. Когато вятърът стенеше и ридаеше по вършините на стария мрачен лес, в унилото скрибуцане на бора се чуваше ропота на набранато с годините недоволство: „Колко е скучно, колко е страшно да се живее!“
В същата тази гора, съвсем в края, близо до оживения път край прохладния ромонлив ...