So many years that we were one
So many things we've done
The memories alive
But most of me has died
As I struggle with events
I'm offered words of strength
They do not comprehend
The passion we possessed
People tell me what to do
Tell me how I should get through
But they haven't got a clue
No-one else comes close to you
I see your eyes before they closed
They looked right inside my soul
And they asked me not to grieve
I tried but still I bleed
I wake up, I break up
I try hard to shake off
The desolation as it grows
As nothing else comes close
And as I stand here by the grave
And the wind calls out your name
I know that time could never heal
The emptiness I feel
People try to give me hope
Tell me how I should let go
But they'll never really know
'Cause there's nothing else comes close
People tell me what to do
Yell me how I should get through
But they haven't got a clue
No-one else comes close to you
Толкова години, през които бяхме едно
Толкова неща, които направихме
Спомените са живи,
Но повечето от мен умря
Докато се боря със събитията
Получавам думи на подкрепа
Но те не разбират
Страстта която притежавахме
Хората ми казват какво да правя
Казват ми как да се справя
Но те не знаят -
Никой друг няма да е близо до теб
Виждам очите ти преди да се затворят
Те погледнаха право в душата ми
И помолиха да не жаля
Опитах, Но все още кървя
Събуждам се, разпадам се
Опитах здраво да се отърся
От пустощта, която расте
Като нищо друго не се доближава
И като стоя до гроба ти
И вятъра изрича името ти
Зная, че времето никога не може да излекува
Празнотата, която чувствам
Хората се опитват да ми вдърхнат надежда
Казват ми как трябва да оставя всичко
Но те никога няма да разберат
Защото няма нищо, което да се доближи
Хората ми казват какво да правя
Казват ми как да се справя
Но те не знаят -
Никой друг няма да е близо до теб
© ЛиН Димитрова Всички права запазени