Le café des trois colombes / Joe Dassin
Nancy en hiver, une neige mouillée
Une fille entre dans un café.
Moi, je bois mon verre,elle s'installe à côté
Je ne sais pas comment l'aborder.
La pluie, le beau temps, ça n'a rien de génial
Mais c'est bien pour forcer son étoile.
Puis vient le moment où l'on parle de soi
Et la neige a fondu sous nos pas.
On s'est connus au café des trois colombes
Aux rendez-vous des amours sans abri.
On était bien, on se sentait seuls au monde
On n'avait rien, mais on avait toute la vie.
Nancy au printemps, ça ressemble au Midi,
Elle m'aime et je l'aime aussi.
On marche en parlant,on refait la philo
Je la prends mille fois en photo.
Les petits bistrots tout autour de la place
Au soleil ont sorti leurs terrasses.
Mais il y avait trop de lumière et de bruit
On attendait qu'arrive la nuit.
On se voyait au café des trois colombes
Aux rendez-vous des amours sans abri.
On était bien,on se sentait seuls au monde
On n'avait rien, mais on avait toute la vie.
Nancy,c'est trop loin,c'est au bout de la terre
Ça s'éloigne à chaque anniversaire.
Mais j'en suis certain,mes chagrins s'en souviennent
Le bonheur passait par la Lorraine.
Elle s'en est allée suivre d'autres chemins
Qui ne croisent pas souvent les miens.
Je t'ai oubliée,mais c'est plus fort que moi
Il m'arrive de penser à toi.
On se voyait au café des trois colombes.
Aux rendez-vous des amours sans abri.
On était bien,on se sentait seuls au monde
On n'avait rien , mais on avait toute la vie.
Кафене "Трите гълъба" / Жо Дасен
Беше в Нанси.
През зимата.
Валеше мокър сняг.
Едно момиче влезе в кафенето.
Аз си пиех виното,
тя седна настрана,
и не знаех как да я доближа.
Да й говоря за дъжда
и за времето -
не беше гениално,
но стигаше за начало.
После дойде мига,
когато говорехме за нас,
а под стъпките ни
се топеше снега.
Запознахме се в кафене "Трите гълъба".
Мястото за срещи на бездомните влюбени.
Беше ни добре.
Чувствахме се сами на света.
Нямахме нищо,
но имахме живота пред нас.
Беше в Нанси.
През пролетта,
и приличаше на Юга.
Обичах я,
обичаше ме и тя.
Разхождахме се и говорехме,
понякога спорехме,
снимах я.
Около площада,
малките бистра,
излагаха на слънцето
терасите си.
Но имаше много шум
и много светлина,
затова чакахме
да дойде нощта.
Виждахме се в кафене "Трите гълъба".
Мястото за срещи на бездомните влюбени.
Беше ни добре.
Чувствахме се сами на света.
Нямахме нищо,
но имахме живота пред нас.
Нанси е много далече.
Чак накрая на земята.
И с всяка годишнина
се отдалечава.
Убеден бях,
че тъгата ми
се е примирила със спомена
за щастието в Лотарингия.
Ти пое по други пътища -
с моите често не се пресичат.
Аз те забравих,
но това е по-силно от мен.
Случва ми се отново
да си мисля за теб.
Виждахме се в кафене "Трите гълъба".
Мястото за срещи на бездомните влюбени.
Беше ни добре.
Чувствахме се сами на света.
Нямахме нищо,
но имахме целият живот.
Пред нас.
P.S. / В Нанси няма такова кафене. Жалко все пак.
© Мирелла Кривчева Всички права запазени