Katie Melua- Crawling up a hill

Every morning (a)bout half past eight,

My Mama wakes me says,
”Don’t be late”,
I get to the office, tryin’ to concentrate,
My life is just a slow train crawling up a hill.

So I stop one day to figure it out,
I’ll quit my job without a shadow of a doubt,
To sing the blues that I know about,
My life is just a slow train crawling up a hill.

Minute after minute,
Second after second,
Hour after hour goes by,
Working for a rich girl,
Staying just a poor girl,
Never stop to wonder why.

So here I am in London town,
A better scene I’m gonna be around,
The kind of music that won’t bring me down,
My life is just a slow train crawling up a hill.

Every morning (a)bout half past eight,
My Mama wakes me says,
”Don’t be late”,
I get to the office, tryin’ to concentrate,
My life is just a slow train crawling up a hill.

So I stop one day to figure it out,
I’ll quit my job without a shadow of a doubt,
To sing the blues that I know about,
My life is just a slow train crawling up a hill.

Minute after minute,
Second after second,
Hour after hour goes by,
Working for a rich girl,
Staying just a poor girl,
Never stop to wonder why.

So here I am in London town,
A better scene I’m gonna be around,
The kind of music that won’t bring me down,
Life is just a slow train.

So here I am in London town,
A better scene I¹m gonna be around,
The kind of music that won’t bring me down,
My life is just a slow train crawling up a hill.

Katie Melua- Изкачване по хълма

Всяка сутрин около 8 и 30,

майка ми ме събужда, казвайки ми „не закъснявай”.

Пристигам в офиса, опитвайки да се концентрирам.

Животът ми е просто бавен  влак,  изкачващ се по хълма.

И така един ден спирам, за да го разбера...

Ще оставя работата си без капка съмнение,

за да пея блус, от който разбирам.

Животът ми е просто бавен  влак,  изкачващ се по хълма.

Минута след минута,

секунда след секунда...

Час след час, времето отминава.

Работя за богата жена,

оставам просто бедна.

Никога не спирам да се питам защо!

И ето ме в Лондон!

По-добра сцена, около която ще бъда…

Музиката, която няма да ме разочарова...

Животът ми е просто бавен  влак,  изкачващ се по хълма.

Всяка сутрин около 8 и 30,

майка ми ме събужда, казвайки ми „не закъснявай”.

Пристигам в офиса, опитвайки да се концентрирам.

Животът ми е просто бавен  влак,  изкачващ се по хълма.

И така един ден спирам, за да го разбера...

Ще оставя работата си без капка съмнение,

за Да пея блус, от който разбирам.

Животът ми е просто бавен  влак, изкачващ се по хълма.

Минута след минута,

секунда след секунда...

Час след час, времето отминава.

Работя за богата жена,

оставам просто бедна.

Никога не спирам да се питам защо!

И ето ме в Лондон!

По-добра сцена, около която ще бъда…

Музиката, която няма да ме разочарова...

Животът е просто бавен  влак.

И ето ме в Лондон!

По-добра сцена, около която ще бъда…

Музиката, която няма да ме разочарова...

Животът ми е просто бавен  влак,  изкачващ се по хълма.