Kenny Rogers & Dolly Parton - Sometimes When We Touch
You ask me if I love you
And I choke on my reply
I'd rather hurt you honestly
Than mislead you with a lie
And who am I to judge you
On what you say or do?
I'm only just beginning to see the real you
And sometimes when we touch
The honesty's too much
And I have to close my eyes and hide
I wanna hold you til I die
Til we both break down and cry
I wanna hold you till the fear in me subsides
Romance and all its strategy
Leaves me battling with my pride
But through the insecurity
Some tenderness survives
I'm just another writer
Still trapped within my truth
A hesitant prize fighter
Still trapped within my youth
And sometimes when we touch
The honesty's too much
And I have to close my eyes and hide
I wanna hold you til I die
Til we both break down and cry
I wanna hold you till the fear in me subsides
At times I'd like to break you
And drive you to your knees
At times I'd like to break through
And hold you endlessly
At times I understand you
And I know how hard you've tried
I've watched while love commands you
And I've watched love pass you by
At times I think we're drifters
Still searching for a friend
A brother or a sister
But then the passion flares again
And sometimes when we touch
The honesty's too much
And I have to close my eyes and hide
I wanna hold you til I die
Til we both break down and cry
I wanna hold you till the fear in me subsides
***
***
Kenny Rogers & Dolly Parton - Понякога, когато се докоснем
Питаш ме дали те обичам,
а аз се давя в отговора си...
Предпочитам честно да те нараня,
отколкото да те заблудя с лъжа.
Кой съм аз да те съдя
за това, което казваш или правиш?!
Само началото съм,
за да се види истинската ти същност!
И...
Понякога, когато се докоснем
искреността е прекалено много...
Тогава имам нужда да затворя очи и да се скрия.
Искам да те държа в прегръдките си,
чак до смъртта си,
докато и двамата грохнем и заплачем!
Да те прегръщам желая
докато страха утихне в мен!
Романтиката и всичко останало е стратегия,
да ме оставиш да си ги извоювам с гордост!
Но и през несигурността по малко нежност оцелява!
Само поредната писателка съм,
хваната в капан в собствената си истина...
...колеблив боец за наградата,
все още заклещен в своята младост!
И...
Понякога, когато се докоснем
искреността е прекалено много...
Тогава имам нужда да затворя очи и да се скрия.
Искам да те държа в прегръдките си,
чак до смъртта си,
докато и двамата грохнем и заплачем!
Да те прегръщам желая
докато страха утихне в мен!
В моментите, в които искам да се разделя с теб...
Тогава, когато те оставям на колене пред мен...
В моментите, в които ми се иска да премина през всичко,
да те прегръщам до безкрай!
Тагава, когато те разбирам
и знам, че си опитал всичко!
Наблюдавах, когато любовта те наставляваше...
И двамата виждахме как тя отминава край нас.
И в моментите, когато си мисля,
че сме скитници,
все още търсещи приятел, брат или сестра...
Но все пак страстта пламва отново!
И...
Понякога, когато се докоснем
искреността е прекалено много...
Тогава имам нужда да затворя очи и да се скрия.
Искам да те държа в прегръдките си,
чак до смъртта си,
докато и двамата грохнем и заплачем!
Да те прегръщам желая
докато страха утихне в мен!
© Биляна Фурнаджиева Всички права запазени
Поздрав от мен!