Спете, полумъртви и увехнали цветя,
тъй и не узнали що разцвет е, красота,
край утъпкан път садени, със стебло,
смачкано от Бог под сляпо, тежко колело.
В тоя час, когато се празнува пролетта,
в тоя час – на сбъдната нечакана мечта,
всички ще безумстват – в радост и с тържествен шум,
вие не – край вас прострян е недостъпен друм.
Ето ви, прекършени, лежите в прах, позор,
вие, дето свода стигахте със светъл взор.
Можехте да срещнете щастливи любовта –
в женствена, девическа, невинна красота. ...