КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Това е краят на цялото лято,
този край в думата на мига.
Ако някога се срещнем някъде мимоходом,
няма вече да ме намериш.
Спомените, които крачат в мен, ме побъркват.
В предградието на сградата ще стоя
и няма да знаеш, че сърцето ми е дадено;
пак ще бъда така малък за хората,
които копнеят за щастие, любов и вино.
Няма вече да ме намериш. Ти не разбираш очите,
които говорят за малкото щастие – колко е голям
в нас този свят от аромати, светлини,
цветове и знаци!
Дъждовете ще те вземат, ще те отведат
в печалната епоха на годината.
Когато много неща се раждат и умират,
аз пак ще бъда с тази песен, с този нож, с тази мечта
и с тази дума, която тлее в мен,
за да удавя в себе си бдителността.
Аз ще бъда пак с тези въпроси:
Къде са тази песен, този нож, тази мечта,
тази дума, които тлеят в мене;
тази истина никога недоизречена
пред живота, който я изисква;
тази истина, която започва пак от истината,
толкова пъти премълчавана;
как умирайки сляп и без глас,
всеки по нещо изгубва?
КРАЈ НА ЛЕТОТО
Автор: Васил Тоциновси, Република Северна Македонија
Тоа е тој крај на целта на летото
тој крај во зборот на мигот
Ако некогаш се сретнеме било каде на минување
нема веќе да ме пронајдеш
спомените што чекорат во мене ме полудуваат
в предградието на плот стојам
и не ќе знаеш дека срцето ми е дадено
пак ќе бидам така малечок за луѓето
што копнеат за среќа, љубов и вино
Нема веќе да ме пронајдеш
ти не разбираш очите како разговараат
малата среќа колку е голема во нас
тој свет од мириси, светлини, бои и знаци
Дождовите ќе те донесат, ќе те однесат
во најболното доба од годината
кога многу нешта се раѓаат и умираат
јас ќе бидам пак со таа песна, тој нож, тој сон
со тој збор што тлее во мене
да ја удави во себе будноста
јас ќе бидам пак со тоа прашање
каде е таа песна, тој нож, тој сон
тој збор што тлее во мене
таа вистина никогаш недоречена
пред животот што се бара
таа вистина што почнува пак од вистина
толку пати премолчена
Умирам без глас умираме слепи
секој по нешто изгубувајќи.
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.
Думи за автора
Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.
© Латинка-Златна Всички права запазени