Кто тебя создал такую?
Я гляжу и взор любую -
Ты как будто вся из сказки.

Кто создал тебя такую?
Белый свет собой чаруя,
Ты идешь навстречу мне
В сумерках ночных, в звездной тишине.

Словно лебедь с тонким станом,
Вся из белого тумана
Ты плывешь в мои объятья.

Кто создал тебя такую?
Я глаза твои целую
И хочу прожить всю жизнь
Только для тебя, лишь тебя любя.

Припев:
В холод и зной, ранней зарей я с тобой.
Зимней порой, в стуже любой - лишь с тобой.
Пусть идти дорогой мне крутой -
Радость и боль только с тобой, лишь с тобой.

Я тебя впервые встретил,
Мир притих и замер ветер,
И заря зажглась на небе.

В жарких полднях и ночами
Я тебя всю жизнь встречаю,
Словно солнца первый луч,
Солнца первый луч в мраке черных туч.

Я иду с тобою рядом,
Я тебя ласкаю взглядом,
Нам с тобою не расстаться.

Я хочу не знать прощанья,
Жить с тобой одним дыханьем,
И хочу твердить всю жизнь:
"Я тебя люблю. Я тебя люблю"

Припев.

Пусть идти дорогой мне крутой -
Радость и боль только с тобой, лишь с тобой.

В холод и зной, ранней зарей я с тобой.
Зимней порой, в стуже любой - лишь с тобой.

Припев.

Пусть пойду дорогой мне крутой -
Радость и боль только с тобой, лишь с тобой.


Кой те създаде такава? - Филип Киркоров

Кой те създаде такава?
Гледам те и ти се любувам –
ти сякаш си цялата - приказка.

Кой те създаде такава?
Белия свят очарован е,
ти идваш на среща с мен,
в сенките нощни, в звездна тишина.

Като лебед стройна,
цялата от бяла мъгла
ти плаваш в моята прегръдка.

Кой те създаде такава?
Очите ти целувам
и искам целия си живот да преживея
само за теб, само теб да любя.

Припев:
В студ и зной, в ранни зори аз съм с теб.
През зимата, в каквато и да е тревога – само с теб.
Нека да вървим по пътя стръмен,
в радост и в болка само с теб, единствено с теб.

Когато те срещнах за пръв път
светът притихна и вятърът замря.
В небето се запали заря.

В жарките следобеди и в нощите
през целия си живот те срещам
като първи слънчев лъч,
първи слънчев лъч в мрака на черните облаци.

Вървя до тебе редом
и те милвам с поглед.
С теб не ще се разделим.

Не искам раздяла и сбогуване,
а да живея с теб в едно дихание.
Искам да казвам през целия си живот:
Аз те обичам! Аз те обичам!

Припев:
В студ и зной, в ранни зори аз съм с теб.
През зимата, в каквато и да е тревога – само с теб.
Нека да вървим по пътя стръмен,
в радост и в болка с само теб, единствено с теб.

Нека да вървим по пътя стръмен –
в радост и болка само с теб, единствено с теб.

В студ и зной, в ранни зори аз съм с теб.
През зимата, в каквато и да е тревога – само с теб.

Припев:
Нека да тръгна по пътя стръмен –
в радост и болка с теб, единствено с теб...