La légende du Roi Arthur - Auprès d'un autre

(Легендата за крал Артур - До някой друг)

Je plie sous le poids
De la douleur tenace
Qui broie mon âme sans merci
Je prie sans la foi
Pour que le temps efface
Cette rage qui ronge mon esprit.

Comment ressentir d'la haine
Pour un être que l'on aime
Plus fort que soi ?
Faut-il jeter dans les flammes
Tous les mensonges et l'infâme
Qui font mal, mal, mal ?

Mon Dieu faites qu'un jour je lui pardonne
Car c'est elle qui a fait de moi un homme
Je veux croire que c'est de ma faute
Si ce soir, elle dort auprès d'un autre

Je plie sous le poids
De mon armure de glace
Qui brûle mon corps sans répit
L'écho de sa voix
Comme une morsure vorace
Me dévore à l'infini

Comment ressentir d'la haine
Pour un être que l'on aime
Plus fort que soi ?
Trouver la force de bannir
Le passé, les souvenirs
Qui font mal, mal, mal ?

Mon Dieu faites qu'un jour je lui pardonne
Car c'est elle qui a fait de moi un homme
Je veux croire que c'est de ma faute
Si ce soir, elle dort auprès d'un autre

La nuit, le vide et l'absence
L'ennui, le manque et l'oubli
A mes cris répond ton silence
Alors je pleure et je prie

Mon Dieu faites qu'un jour je lui pardonne
Car c'est elle qui a fait de moi un homme

Mon Dieu faites qu'un jour je lui pardonne
Car c'est elle qui a fait de moi un homme
Je veux croire que c'est de ma faute
Si ce soir, elle dort auprès d'un autre

Превивам се под теглото

на силната болка,

която смазва душата ми без жал.

Моля се без надежда,

времето да изтрие,

яростта, която гризе духа ми.

Как да чувстваш омраза,

към съществото което обичаш,

по-силно от себе си?

Трябва ли да изхвърлим в пламъците,

всички лъжи и позор,

заради които боли, боли, боли?

Боже, нека един ден ѝ простя,

защото тя направи от мен мъж.

Иска ми се да вярвам че вината е моя,

ако тази вечер, тя спи до някой друг.

Превивам се под теглото

на ледената ми броня,

която изгаря тялото ми непрестанно.

Ехото на гласа ѝ,

като кръвожадно ухапване,

ме разкъсва завинаги.

Как да чувстваш омраза,

към съществото което обичаш,

по-силно от себе си?

Да намериш сила да забраниш,

миналото, спомените,

заради които боли, боли, боли?

Боже, нека един ден ѝ простя,

защото тя направи от мен мъж.

Иска ми се да вярвам че вината е моя,

ако тази вечер, тя спи до някой друг.

Нощта, празнотата и отсъствието,

скуката, липсата и забравата.

На виковете ми отговаря твоята тишина,

затова аз плача и се моля.

Боже, нека един ден ѝ простя,

защото тя направи от мен мъж.

Боже, нека един ден ѝ простя,

защото тя направи от мен мъж.

Иска ми се да вярвам че вината е моя,

ако тази вечер, тя спи до някой друг.