Ten Years Gone

Then as it was, then as again will be

An' though the course may change sometimes

Rivers always reach the sea

Blind stars of fortune, each have several rays

On the wings of maybe, down in birds of prey

Kind of makes me feel sometimes, didn't have to grow

But as the eagle leaves the nest, it's got so far to go

Changes fill my time, baby, that's alright with me

In the midst I think of you, and how it used to be

Did you ever really need somebody, And really need 'em bad

Did you ever really want somebody, The best love you ever had

Do you ever remember me, baby, did it feel so good

'Cause it was just the first time, And you knew you would

Through the eyes an' I sparkle, Senses growing keen

Taste your love along the way, See your feathers preen

Kind of makes makes me feel sometimes, Didn't have to grow

We are eagles of one nest, The nest is in our soul

Vixen in my dreams, with great surprise to me

Never thought I'd see your face the way it used to be

Oh darlin', oh darlin'

I'm never gonna leave you. I never gonna leave

Holdin' on, ten years gone

Ten years gone, holdin' on, ten years gone

Десет отлетели години

Това което беше някога, отново ще бъде някой ден.

Дори понякога да кривнат от правилния път,

 реките все някога достигат до океана.

Слепи са звездите на съдбата, всяка една оcветява различна пътечка...

Дълго се  колебаеш на къде да поемеш, възможно е и да сгрешиш.

И понякога това ме кара да си мисля... Че не трябваше да пораствам толкова бързо.

Че  когато се наложи да тръгнеш сам... Пътят пред теб е прекалено дълъг.

Много промени настъпиха в живота ми, но мога да се справя с това.

Никога не съм спирал да мисля за теб, и за прекрасните времена, които имахме...

Някога нуждаела ли си се от някого истински, нуждаела ли си се толкова силно?

Някога искала ли си някого истински, с най-пламенната любов, ка която си способна?

Понякога сещаш ли се за мен, скъпа...? И как се чувстваше с мен?

Защото това беше  просто първата истинска любов... И ти го знаеше.

Понякога, в погледа ми нещо заблестява. Сетивата ми се изострят.

Усещам вкуса на любовта ти, с всяка една крачка, която правя по пътя си...! Усещам те...

И понякога това ме кара да си мисля... Че не трябваше да пораствам толкова бързо.

Всички ние рано или късно поемаме сами... Но пътят е в душите ни.

Сънувах те, така безизразна... Затова се yчудвам, мила.

Защото никога не съм предполагал, че ще видя лицето ти - такова, каквото го помня.

Скъпа, о  скъпа...!

Никога няма да си тръгна отново. Никога няма да си отида...

Дръж се, десет години отминаха...!

Десет отлетели години, ние останахме силни, десет отлетели години...!!!