***
Когато екрана
с финалните кадри
показва човека
как крачи по пътя далечен
към хоризонта
-въпреки че има някаква
завършваща нотка,
по същество не е финал
- не се затваря кръгът
- самият човек е път
Понеже е млад
не напразно
не се показва
как зад кадъра свири тромпет
и слънцето
приветливо
гледа от небосклона
И че това е основание,
да се надяваме
съдбата към този човек
ще е благосклонна.



Но когато екрана
с финалните кадри
показва човека
как крачи по пътя далечен
към хоризонта
и човекът е стар
и извит е гърбът му
и олово краката му стяга
така че стъпва
уморено и тежко
ето това е
наистина тъжно
и това е наистина
с аромат
на финал.

И все пак
и това
пак не е край,
понеже в следващата серия
от този
вечен сериал
отново
с финалните кадри
виждате човека
който се отдалечава
към чертата на хоризонта
(кръгът се затваря)
И стъпките са уверени
и човекът е млад
не напразно
зад кадъра
тромпетът призовава
и слънцето
гледа приветливо
от небосклона
така че
има основания да се надяваме
че съдбата
към човека
ще пребъде благосклонна..


Така е устроен
този нехитър сюжет
зад всеки финал
следва продължение
в това
е едиственото утешение
други варианти
уви няма.

http://www.litera.ru/stixiya/authors/levitanskij/kogda-na-ekrane.html