Linkin Park - Figure 09
Nothing ever stops all these thoughts
and the pain attached to them
Sometimes I wonder why this is happenin'
It's like nothing I could do would distract me when
I think of how I shot myself in the back again
'Cause from the infinite words I could say I
Put all the pain you gave to me on display
But didn't realize
Instead of setting it free I
took what I hated and made it apart of me
[Never Goes Away...] x2
And now
You've become a part of me
You'll always be right here
You've become a part of me
You'll always be my fear
I can't separate
Myself from what I've done
Giving up a part of me
I've let myself become you
(You...)
(You...)
(You...)
Hearing your name
the memories come back again
I remember when it started happenin'
I'd see you in every thought I had
and then
my thoughts slowly found words attached to them
And I knew as they escaped away I was
committing myself to 'em
And every day
I regret saying those things
cause now I see
that I
took what I hated and made it apart of me.
[Never Goes Away] x2
And now
You've become a part of me
You'll always be right here
You've become a part of me
You'll always be my fear
I can't separate
Myself from what I've done
Giving up a part of me
I've let myself become you
[Never Goes Away] x4
(Get away from ME!)
Give me my space back
You’ve gotta just
(GO!)
Everything comes down to memories of
(YOU!)
I've kept it in but now I’m letting you
(KNOW!)
I've let you go!
So
(get away from ME!)
Give me my space back
You've gotta just
(GO!)
Everything comes down to memories of
(YOU!)
I've kept it in but now I’m letting you
(KNOW!)
I've let you go!
And now
You've become a part of me
You'll always be right here
You've become a part of me
You'll always be my fear
I can't separate
Myself from what I've done
Giving up a part of me
I've let myself become you
I've let myself become you
I've let myself become lost inside these thoughts of you
Giving up a part of me
I've let myself become you
Линкин Парк - Фигура 09
Никога нищо не спира
всички тези мисли
и болката към тях.
Понякога се питам
защо се случва това.
Сякаш нещо, което мога да направя
не би ме расеяло, когато мисля как да се
застрелям отново в гърба.
Защото от безкрайните думи,
които можех да кажа ,
изкарах на показ цялата болка
която ми даде,
но не осъзнах,
вместо да го освободя,
приех това, което мразех и го направих част
от мен.
(и то никога не си отива... никога не си отива...)
И сега ти се превърна в част от мен.
Винаги ще бъдеш тук.
Превърна се в част от мен.
Винаги ще си моят страх.
не мога да се разделя с това което направих.
Давайки една част от мен
си позволих да се превърна в теб...
Чувайки името ти, спомените ми се връщат
отново.
Спомням си, кога започна всичко това да се
случва.
Виждах те в всяка своя мисъл и тогава,
мислите бавно откриха правилните думи.
и знаех, че докато изчезваха,
аз им се отдавах всеки ден.
Съжалявам, че казвам тези думи,
защото сега виждам, че приех това,
което мразех и го направих част от мен.
(И то никога не си отива... никога не си
отива...)
И сега, ти се превърна в част от мен.
Винаги ще останеш тук.
Превърна се в част от мен.
Винаги ще си моят страх.
Не мога де се отделя от това,
което направих.
Давайки една част от мен
си позволих да се превърна в теб...
(и то никога не си отива... никога не си отива)
Махни се от мен.
върни ми пространството,
трябва ми просто
да си вървиш.
Всичко се свежда до спомените за теб.
Таях го в себе си,
но сега ти го разкривам.
Оставям те да си отидеш,
така че,
махни се от мен.
И сега, ти се превърна в часто от мен.
Винаги ще бъдеш тук.
Ти стана част от мен.
Винаги ще си моят страх.
не мога да се разделя с това, което направих.
Давайки една част от мен си
позволих да се превърна в теб...
Позволих си да се превърна в теб.
Позволих си да се загубя
в тези мисли за теб.
Давайки една част от мен
си позволих да се превърна в теб!
© Борис Марков Всички права запазени