Липата цъфна и славей запя
Die Linde blühte, die Nachtigal sang
Heinrich Heine
Липата цъфна и славей запя,
засмя се слънцето, мило огря.
Целунат, обгърна ме твойта ръка,
притисна ме пламенно ти до гръдта.
Опадат листи на гарван с гракá,
навъсен поглед светило провря.
Отронихме "Сбогом" студено с уста,
с учтив реверанс ме отпрати сега.
Die Linde blühte, die Nachtigall sang.
Die Sonne lachte mit freundlicher Lust.
Da küsstest du mich und dein Arm mich umschlang,
Da presstest du mich an die schwellende Brust.
Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl.
Die Sonne grüßte verdrossenen Blicks.
Da sagten wir frostig einander "Lebwohl!"
Da knickstest du höflich den höflichsten Knicks.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
