svetlitschka
251 резултата
Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...
  112  13 
За очите си празник,
за душите– мирó,
чародеец-поразник,
донжуан под клеймо.
Съвършеният самец, ...
  53 
Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
  67  10 
Доверих се като на месия
на безмилостно вале спатия,
още преди старта на играта
прекрои основно правилата.
Подарих не само топлината ...
  104 
Да си силен е дело самотно,
да си верен е тъжно до смърт,
да поплачеш е тъй старомодно,
да не лъжеш е мирова скръб.
Да останеш е гола жарава, ...
  83 
Спирам да питам, моля и чакам,
спирам да кътам надежда.
Близо съм вече да се отракам,
бъдещето се подрежда.
Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам. ...
  98  16 
Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
  160  18 
Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...
  110  12 
Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...
  81 
Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
  91 
Das Meer erstrahlt im Sonnenschein
Heinrich HEiNE
Окъпано в лъчи, блести,
като че златно е, морето.
Щом склопя някой ден очи, ...
  50 
Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утрини се разпукват, оцъклено гледа небето, ...
  92  11 
Целувай болката.
Колкото–толкова.
Прегръщай струните.
Гонѝ секундите.
Тъгувай есенно. ...
  91  11 
Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам ...
  153  11 
Сърцето пулсира в кресчендо,
умът дирижира пиано.
Придържай се в темпо обрано,
притихва земята в морендо.
Кръвта ми форсира свистене, ...
  91 
Улицата клокочи,
влачи чувства и ври,
вчера слабо поточе,
днес брега си покри.
Дрипавата старица ...
  156  13 
За да свърши денят, от косите си сплитам
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят ...
  165  18 
Ще се гмурна в дълбокото.
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага— ...
  100 
Бог раздава радушно на всеки -
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...
  348  13  37 
Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...
  107 
Невъзможната среща.
Ескалиращ въпрос.
Вината – гореща.
Ъпгрейднат откос.
Залъгалка за глухи. ...
  146  13 
С тревогата записахме реми
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча. ...
  122  10 
  201 
Прекроява лъчите морето
и събира си нишки от злато.
Многобройното щърково ято
преброява чет новоприети.
Над брега закръжава задружно, ...
  95 
Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени, ...
  105 
  160 
Спомените силно се сгъстяват,
миналото прелез приближава.
Втъкнат вероломен пръст човешки
бавно бариерите повдига.
Точи се колоната сънливо, ...
  151 
Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка. ...
  222  18 
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...
  257  11  22 
На разсъмване в пазвата
три змийчета изпуснати,
люто съскайки, казваха:
най-умееш изкусно ти
да ухапеш надеждата ...
  148  10 
  173 
Сладоледът прокапва,
по брадичката лази,
в гушката ти се скрива,
близвам жадно с езика.
Ненаситно похапвам ...
  234  13 
Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша ...
  172  10 
Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...
  160 
Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...
  166  10 
Земна, неземна...
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна... ...
  187 
Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум, ...
  221  13 
  266 
Чернилката скрива страните,
очите болят и смъдят.
Дъхът е опушен, сълзите
неканени капят, лютят.
Чернилка покрива ръцете, ...
  208  17 
Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...
  236  20 
Предложения
: ??:??