Загубени думи
Прекарвах дните си в униние,
Изгарях в омраза цял.
Чувствах се подтиснат и вцепенен,
И оставих всичко друго на страна.

И докато губехте време в своите врагове,
погълнати в трескава злоба,
отвъд вашия мироглед, реалността чезне,
както сенките на нощта.

Да жертваш себе си, мърморейки,
нима ще помогне това?
Защото няма вярна реплика,
когато истинският се спре на твойта врата...

Виждаш ли дните си обляни в тъма?
Удряш ли яростно пода с юмрук,
затворен в този свят изолиран,
докато брашлянът отвън
закрива твойта врата?

И така , аз отворих сърцето си за врага
И го помолих да изтрием срама,
А той ми каза да ида при дявола,
тъй или иначе - няма да победя.

"Lost For Words"
Pink Floyd

I was spending my time in the doldrums
I was caught in the cauldron of hate
I felt persecuted and paralyzed
I thought that everything else would just wait
While you are wasting your time on your enemies
Engulfed in a fever of spite
Beyond your tunnel vision reality fades
Like shadows into the night

To martyr yourself to caution
Is not going to help at all
Because there'll be no safety in numbers
When the Right One walks out of the door

Can you see your days blighted by darkness?
Is it true you beat your fists on the floor?
Stuck in a world of isolation
While ivy grows over the door

So I open my door to my enemies
And I ask could we wipe the slate clean
But they tell me to please go fuck myself
You know you just can't win