11.10.2019 г., 22:28 ч.  

Ловешка крачка към светлината на Балканите 

  Преводи » Проза, от Сръбски
1119 4 7
12 мин за четене

         ЛОВЕШКА КРАЧКА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА БАЛКАНИТЕ

 

                                             (Превод от сръбски език)

 

         Гражданите и народите на Балканите не разделят помежду си своите различни национални култури и традиции, чрез които взаимно се привличат и посредством които общуват. Негативно влияние оказват по-скоро идеологическите разделения, основани на национални политически концепции, които по един или друг начин на практика са националистични и програмни опции на политическата сцена. При тези обстоятелства между административните и официалните национални граници на страната са издигнати непроницаеми културни стени. Независимо от това, макар и в редки случаи, по време на международни програми и конференции, провеждани в областта на културата, се налага те да излизат от националните си и държавните граници.

         По този начин, макар и в рамките на държавите от региона, културата се свежда до формата на маргинализация, а културното сътрудничество между страните от региона по време на световната глобализация се свежда до основните дипломатически позиции без реализация.

         Човечеството и културата не признават граници и правят безсмислени всички ограничения и бариери. Тези дни това показа една необичайна антология в българския град Ловеч. В този град, един от най-древните в България, разположен на 150 км. източно от София (на периферията на Стара планина, до река Дунав), в периода втори и трети юни 2016 година се проведе културно събитие, което събра поети и известни имена в областта на културата от пет страни от региона, като представителите на тези народи изпратиха послания за единство, разбирателство и сътрудничество.

Благодарение на амбициозната, достойната и способната съгражданка, поетесата Латинка-Златна, която с огромната си работа, подкрепена от големи имена в българската култура, и с помощта на Общината, успя да постигне недостижимото, град Ловеч, с прогресивната си и либертарианска мисъл в цялата своя история, за пореден път доказа, че остава верен на традициите си.

        По време на събитието в Ловеч на българската общественост бе представена петезичната антология на съвременната балканска поезия „Гласове от Балканите“. Замисълът на автора на антологията, Латинка-Златна, и нейните думи: „Вярвам, че тази антология ще вдъхновява и обединява читателите за общи действия и мисли с тези народи и с народите в цял свят”, заслужават вниманието на всички хора в тази област. Още по-голямо внимание заслужава самата антология, в която са включени произведения на 46 съвременни автори от Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Хърватия. Всичките автори са представени на майчиния им език в превод на български, като по този начин българските читатели ще се запознаят със стиховете на поетите от съседните балкански страни.

       Много добре бе обмислена и реализирана програмата на двудневното събитие – представяне на книгата и разглеждане на културни и исторически обекти, целящи запознанства и сближаване на експерти в областта на културата и творци от България, с автори от региона, представени в антологията.

Презентацията се проведе в камерната зала на Ловчанското читалище. На тази среща присъстваха съставителят и преводачът на антологията, поетесата Латинка-Златна, председателят на Съюза на независимите български писатели, академик Марин Кадиев, секретарят на отдел „Култура” към СОСЗР на Областния съвет, Георги Велев, много високопоставени лица, държавни служители, медии, както и голям брой автори на поетични антологии и гости.

         В първия ден на събитието бяха представени авторите от Босна и Херцеговина и от Македония, а на втория ден бяха презентирани и авторите от Сърбия и Хърватия.

      От името на Асоциациата за култура „Нова светлина” от Сараево, Босна и Херцеговина, и от името на техния председател, Ибрахим Oсманбашич, на събитието присъства представителят Милислав Томович. В речта си той благодари на автора на антологията, Латинка-Златна, и на град Ловеч, като подчерта, че въпреки тежките икономически условия, характерни за всички народи на Балканите, те успяват да финансират изпълнението на това събитие, което е от огромно културно и социално значение за всички наши народи. Наред с другите неща той посочи, че този конкретен принос към поезията е безценен и че неговият български създател е на практика пътят към изграждането на цивилизационните ценности, изразявайки вярата си, че читателите ще успеят да ги разберат, разпознаят сред останалите, оценят и адекватно предадат на другите.

      Мероприятията през деня имаха богато културно и художествено съдържание: с показването на множество забележителности в град Ловеч и историята на България, с музиката с фолклорни съдържания и с вечерните партита, на които писателите от региона се присъединиха с български поети и се запознаха с техните постижения. Трябва да отбележа, че на тези вечери не се ползваше преводач, но нямаше езикови бариери. Всеки говореше на своя език и всички заедно пееха песните от региона.

          След завършването на презентацията авторът на тази антология, Латинка–Златна, благодари на всички участници в нея за техния голям принос и за успеха заедно. Тя изказа благодарност и на поетите от Босна и Херцеговина, и особено на председателя на Асоциацията за култура "Нова светлина" от Сараево – на Ибрахим Oсманбашич, като подчерта намерението си в близко бъдеще да направи двуезичнен поетичен алманах на автори от Босна и Херцеговина.

Известният български учен Марин Кадиев направи заключителна реч с послание за значението на културата и на писаното слово. Той отбеляза, че трябва да работим заедно, за да се утвърдят човешките ценности на всички народи на Балканите. Вдъхновената и мечтателната реч на академик Кадиев ентусиазирано бе приветствана от всички присъстващи на премиерата.

        Тъй като по време на международната проява сред поетите от петте балкански държави за политика не е ставало дума, аз констатирах, че тази среща е само в областта на събитието. Ето защо посланието за единство, сътрудничество и разбиране в тези наши региони има голямо значение. След представянето на антологията „Гласове от Балканите“ впечатлението ми е, че тази среща в Ловеч, благодарение на всички участници, е важна крачка към светлината на Балканите.

 

 

            Б.а. Материалът е публикуван на 09.06.2016 г. в сп. „Ново време”, Босна и Херцеговина, в Ловеч Медия, и в новата ми книга "Палитра от бои"

 

            Lovečki korak ka svjetlosti na Balkanu

                                                                      Аутор: Milisav Tomović, B. i H.

 

            Građane i narode Balkana ne razdvajaju različite nacionalne kulture i tradicije, koje se međusobno privlače i prožimaju, već ideološka podijeljenost utemeljena na nacionalnim političkim konceptima koji su u nekim svojim dijelovima nacionalistički i programima opcija na političkoj sceni. Od administrativnih granica država i formalnih nacionalnih granica unutar država, u takvim okolnostima su sačinjeni neprobojni kulturološki zidovi, pa su rijetke situacije da programi i skupovi iz oblasti kulture prelaze nacionalne i državne granice. Kultura unutar država regiona na taj način je svedena na formu i marginalizovana, a kulturna saradnja između zemalja regiona, u vremenu globalizacije na svijetskom nivou, svedena je na načelne diplomatske stavove bez realizacije.

            Da ljudskost i kultura ne poznaju granice i besmislenim čine sva ograničenja i barijere, ovih dana je pokazao nesvakidašnji skup u bugarskom gradu Loveču. U tom gradu, jednom od najstarijih u Bugarskoj, udaljenom 150 km istočno od Sofije, na obodu Balkan planine prema Dunavu, održan je kulturni skup drugog i trećeg juna ove godine, koji je okupio književnike iz pet zemalja regiona i poznata imena iz oblasti kulture da bi zemljama i narodima ovog područja poslao poruku zajedništva, razumijevanja i saradnje.

            Zahvaljujući ambicioznoj, vrijednoj i sposobnoj sugrađanki, književnici Latinki Zlatnoj, koja je uz ogroman rad, podršku velikih imena u bugarskoj kulturi i pomoć gradskih zvaničnika, uspijela da ostvari nezamislivo, Loveč, grad progresivne i slobodarske misli kroz historiju, još jednom je pokazao da ostaje vjeran svojoj tradiciji.

            Bugarskoj javnosti je na skupu u Loveču predstavljena petojezična antologija savremene balkanske poezije “Balkanski glasovi”. Zamisao Latinke Zlatne, autora ove antologije i njene reči “Vjerujem da će ova antologija ujedinjavati i inspirisati čitaoce i potaknuti zajedničke akcije i misli ovih naroda i naroda cijelog svijeta…“ još više od same antologije zaslužuje pažnju svih ljudi na ovim prostorima. Antologija “Balkanski glasovi“ sadrži radove 46 savremenih autora poezije iz Bosne i Hercegovine, Makedonije, Srbije i Hrvatske. Svi autori su predstavljeni na maternjem jeziku i sa prevodom na bugarski, kako bi se bugarski čitaoci upoznali sa stvaralaštvom književnika iz susjednih balkanskih zemalja.

            U veoma dobro osmišljenom i realizovanom dvodnevnom programu, prezentacija knjige i prateći kulturno-historijski sadržaji su imali za cilj upoznavanje i zbližavanje stručnjaka iz oblasti kulture i stvaraoca iz Bugarske sa piscima iz ovog regiona zastupljenim u antologiji. Prezentacija je održana u svečanoj sali gradske biblioteke Loveča. Ovom skupu prisustvovali su autor antologije Latinka Zlatna, predsjednik Saveza nezavisnih bugarskih pisaca Marin Kadiev, glavni sekretar Saveza oficira oblasti Loveč, Georgi Cankov Velev, mnoge ugledne ličnosti, predstavnici vlasti, medija, kao i veliki broj autora poezije iz antologije i gosti. Prvog dana okupljanja predstavljena su pjesnička ostvarenja iz Bosne i Hercegovine i Makedonije, a drugog iz Srbije i Hrvatske.

            Bosnu i Hercegovinu je na ovom skupu u ime Književnog udruženja “Nova svjetlost“ iz Sarajeva i predsjednika Ibrahima Osmanbašića, predstavljao Milisav Tomović. U svom obraćanju se zahvalio autorki ovog projekta Latinki Zlatnoj i gradu Loveču koji su uprkos teškim materijalnim okolnostima, zajedničkim za sve na balkanskim prostorima, uspeli da stručno i finansijski realizuju ovaj projekat od ogromnog kulturnog i opštedruštveng značaja za sve naše narode. Između ostalog je istakao da je ovaj skup konkretan doprinos poezije i njenih stvaraoca iz pomenutih zemalja na putu izgrađivanjanja civilizacijskih vrijednosti, kao i da vjeruje da će čitaoci znati da ih prepoznaju, cijene i na adekvatan način prenose drugima.

            U cjelodnevnim aktivnostima koje su imale bogati kulturno-umjetnički sadržaj sa upoznavanjem brojnih znamenitosti grada Loveča i Bugarske historije, muzičkim i folklornim sadržajima i svečanim večerama, književnicima regiona su se pridružili bugarski pjesnici koji su ih upoznali sa svojim ostvarenjima. Važno je napomenuti da na ovom skupu nije bilo prevodilaca, ali ni problema u sporazumijevanju. Svako je govorio na svom jeziku, a pjesme sa ovog područja pjevali su svi zajedno.

            Nakon završene prezentacije, Latinka Zlatna, autor ovog projekta, zahvalila se svim učesnicima na velikom doprinosu u uspjehu skupa, a posebno pjesnicima iz Bosne i Hercegovine i predsjedniku Književnog udruženja “Nova svjetlost“ iz Sarajeva Ibrahimu Osmanbašiću, ističući svoju namjeru da u bliskoj budućnosti sačini zajedničku zbirku pjesama autora iz Bugarske i Bosne i Hercegovine.

            Poznati bugarski akademik Marin Kadiev održao je završni govor s porukama o značaju kulture, pisane riječi i potrebi zajedničkog rada na afirmaciji ljudskih vrijednosti svih naroda Balkana. Nadahnuti i vizionarski govor akademika Kadieva je s oduševljenjem pozdravljen od svih prisutnih na skupu.

            Za vrijeme skupa pjesnika iz pet balkanskih zemalja o politici nije bilo ni riječi, sem konstatacije da je na ovom prostoru svima isto, samo su u pitanju nijanse. Poruka o zajedništvu, razumijevanju i saradnji u ovim našim uslovima zato ima veliki značaj. Posle prezentacije antologije “Balkanski glasovi“ ostaje utisak da je na ovom skupu u gradu Loveču, zahvaljujući svim njegovim učesnicima, učinjen značajan korak ka svjetlosti na Balkanu.

 

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още веднъж благодаря на всички!
    Светли празници!
  • Латинче, делото ти е от огромно значение, възхищавам ти се!... Бог да ти дава сили и вдъхновение!
  • Благодаря, приятели!
    Бъдете!
  • Мнение,като награда за неуморния,качествен и полезен труд,Лати!Възхищавам ти се!
  • Толкова много енергия, Златна, не всеки би могъл.
  • Латинка-Златна, приеми моите приятелски поздрави и пожелания все така всеотдайно да работиш за сближаване и приобщаване на културните ценности на народите от Балканите!
  • Поздравявам Латинка Златна за нейния всеотдаен труд, изграждащ своеобразен литературен мост между балканските държави. Написаното от Милисав Томович съдържа една висока оценка за дейността на Латинка. Горд съм и аз, че познавам тази забележителна жена. Нека Бог ръководи делата й и занапред, за да сияе светлината на Балканите!
Предложения
: ??:??