No me doy por vencido
Me quedo callado
Soy como un niño dormido
Que puede despertarse
Con apenas sólo un ruido
Cuando menos te lo esperas
Cuando menos lo imagino
Sé que un día no me aguanto y voy y te miro
Y te lo digo a los gritos
Y te ríes y me tomas por un loco atrevido
Pues no sabes cuanto tiempo en mis sueños has vivido
Ni sospechas cuando te nombré
Yo, yo no me doy por vencido
Yo quiero un mundo contigo
Juro que vale la pena esperar, y esperar y esperar un suspiro
Una señal del destino
No me canso, no me rindo, no me doy por vencido
Tengo una flor de bolsillo,
Marchita de buscar a una mujer que me quiera
Y reciba su perfume hasta traer la primavera
Y me enseñe lo que no aprendí de la vida
Que brilla más cada día,
Porque estoy tan sólo a un paso de ganarme la alegría
Porque el corazón levanta una tormenta enfurecida
Desde aquel momento en que te ví...
Yo, yo no me doy por vencido
Yo quiero un mundo contigo
Juro que vale la pena esperar, y esperar y esperar un suspiro
Una señal del destino
No me canso, no me rindo, no me doy por vencido
Este silencio esconde demasiadas palabras
No me detengo, pase lo que pase seguiré
Yo, yo no me doy por vencido
Yo quiero un mundo contigo
Juro que vale la pena esperar, y esperar y esperar un suspiro
Una señal del destino
No me canso, no me rindo, no me doy por vencido...
Не се признавам за победен
Оставам мълчалив,
като заспало дете съм,
което може да се събуди,
само с един шум.
Когато най малко очакваш,
когато най малко си представям,
знам че един ден, няма да издържа и ще те погледна.
И ти го казвам викайки,
а ти се смееш и ме вземаш за луд нахалник,
не знаеш колко време живееш в сънищата ми,
не подозираш колко те споменавах.
Аз,аз не се признавам за победен,
аз искам един свят с теб,
кълна се че си струваше да чакам и чакам една въздишка,
един знак на съдбата.
Не се уморявам, не се предавам, не се признавам за победен.
Имам цвете в джоба си,
посока в която да търся жена която да ме обича,
да притежава аромат, който води пролетта след себе си,
и ми покаже това, което не научих за живота,
като блести всеки ден.
Защото съм на крачка да спечеля радостта,
защото сърцето се изправя срещу развилняла се буря,
от деня в който те видях.
Аз, аз не се признавам за победен,
аз искам един свят с теб,
кълна се че си струваше да чакам и чакам една въздишка,
един знак на съдбата.
Не се уморявам, не се предавам, не се признавам за победен.
Тази тишина крие прекалено много думи,
няма да спирам, каквото и да стане, ще продължа.
Аз, аз не се признавам за победен,
аз искам един свят с теб,
кълна се че си струваше да чакам и чакам една въздишка,
един знак на съдбата.
Не се уморявам, не се предавам, не се признавам за победен.
© Магдалена Всички права запазени