Оригинал на неаполитански език
Vaco distrattamente abbandunato...
Ll'uocchie sott''o cappiello annascunnute,
mane 'int''a sacca e bávero aizato...
Vaco siscanno e stelle ca só' asciute...
E 'a luna rossa mme parla 'e te,
Io lle domando si aspiette a me,
e mme risponne: "Si 'o vvuó' sapé,
ccá nun ce sta nisciuna..."
E i' chiammo 'o nomme pe' te vedé,
ma, tutt''a gente ca parla 'e te,
risponne: "E' tarde che vuó' sapé?!
Ccá nun ce sta nisciuna!..."
Luna rossa,
chi mme sarrá sincera?
Luna rossa,
se n'è ghiuta ll'ata sera
senza mme vedé...
E io dico ancora ch'aspetta a me,
for''o barcone stanott'ê ttre,
e prega 'e Sante pe' mme vedé...
Ma nun ce sta nisciuna...
Mille e cchiù appuntamente aggio tenuto...
Tante e cchiù sigarette aggio appicciato...
Tanta tazze 'e café mme só' bevuto...
Mille vucchelle amare aggio vasato...
E io dico ancora ch'aspietta a me,
for' 'o barcone stanott'ê ttre,
e prega 'e Sante pe' mme vedé...
Ma nun ce sta nisciuna...
Ma nun ce sta nisciuna...
~
Превод на български език
Скитам се разсеяно, изоставен...
Очите, скрити са под шапката,
Ръцете са в джобовете и вдигната яката е...
Подсвирквайки на изгрелите звезди, скитам си се...
И червената луна говори ми за теб,
питам я дали ме чакаш,
и ми отговаря: „Ако искаш да узнаеш,
тука няма никоя, която да те тачи...“
И викам името ти, за да те видя,
но всички хора, които говорят ми за тебе,
казват: „Късно е, какво искаш да узнаеш?!
тука няма никоя за тебе!...“
Луна червена,
кой ще бъде честен с мене?
Луна червена,
тя напусна ме онази вечер,
без дори да ме погледне...
И си казвам аз, че още там някъде ме чака,
навън на балкона, тази вечер в три,
и моля се на светиите някак да ме види...
Ала няма там никаква жена...
Срещи хиляда, че и повече, проведох...
Много, и още повече, цигари аз изпуших...
Толкоз’ чаши кафе изпих...
Хиляди горчиви устни аз целувах...
И си казвам аз, че още там някъде ме чака,
навън на балкона, тази вечер в три,
и моля се на светиите някак да ме види...
Ала там няма никаква жена...
© Вая ВИ Всички права запазени