Sanremo 2015
------------------------------------------------------------------------------
Малика Аян - Сега и тук (Носталгично настояще)
Санремо 2015
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Malika Ayane, Pacifico [Luigi (Gino) De Crescenzo], Giovanni Caccamo & Alessandra Flora
---------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Малика Аян, Пачифико [Луиджи (Джино) Де Крешенцо], Джовани Какамо & Алесандра Флора
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Se lo vuoi, rimani.
Non c'è molto da dire che non sia già detto.
Si dice che domani
sia il solo posto adatto per un bel ricordo.
Non è da vicino e nemmeno addosso,
no, non desiderare – lascia non esista mai.
Silenzi per cena,
conoscersi,
lasciarsi le mani
non è quello che ci spetta.
Né buone idee,
né baci per strada.
Adesso e qui
nostalgico presente.
--
Forse è già domani.
E questo è solo un sogno e non è stato male.
Se lo vuoi, rimani.
E troveremo un senso a noi che non cambiamo più.
(Silenzi per cena,
conoscersi,
lasciarsi le mani
non è quello che ci spetta.
Né buone idee,
né baci per strada,
adesso e qui
nostalgico presente.
Non desiderare, non desiderare, no,
non desiderare – lascia non esista mai.) (x 2)
Cantare di gioia,
arrendersi,
abituarsi
non è quello che ci spetta,
raggiungersi,
sognare la noia.
Adesso e qui
nostalgico presente.
Ma se vuoi, rimani.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако искаш, остани.
Не остана много за казване.
Казват, че утрешният ден
е подходящото място за хубавите спомени.
Не са близко, нито пък някой ги чувства в душата си,
не, не ги пожелавай – раздялата не ни принадлежи.
Тишината на вечеря,
това, че се познаваме,
или това, че пускаме ръцете си,
не е онова, което ни принадлежи.
Няма хубави идеи,
няма целувки на улицата.
Сега и тук
носталгичното настояще стои.
--
Може би вече е утрешният ден.
Всъщност само беше сън и не беше лош.
Ако искаш, остани.
И ще намерим нашия общ смисъл, който повече няма да променяме.
(Тишината на вечеря,
това, че се познаваме,
или това, че пускаме ръцете си,
не е онова, което ни принадлежи.
Няма хубави идеи,
няма целувки на улицата.
Сега и тук
носталгичното настояще стои.
Не пожелавай хубавите спомени, не ги пожелавай, не,
не ги пожелавай – раздялата не ни принадлежи.) (x 2)
Да пеем с радост,
да се предадем,
или да свикнем един с друг,
не е онова, което ни принадлежи,
както и това по пътя да се съберем,
или това да мечтаем за скучен ден.
Сега и тук
носталгичното настояще стои.
Но ако искаш, остани.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=57re4w56G3o
© Любов Всички права запазени