Sanremo 2015

------------------------------------------------------------------------------

Малика Аян - Сега и тук (Носталгично настояще)

Санремо 2015

---------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Malika Ayane, Pacifico [Luigi (Gino) De Crescenzo], Giovanni Caccamo & Alessandra Flora

---------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Малика Аян, Пачифико [Луиджи (Джино) Де Крешенцо], Джовани Какамо & Алесандра Флора

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Se lo vuoi, rimani.
Non c'è molto da dire che non sia già detto.
Si dice che domani
sia il solo posto adatto per un bel ricordo.
Non è da vicino e nemmeno addosso,
no, non desiderare – lascia non esista mai.
Silenzi per cena,
conoscersi,
lasciarsi le mani
non è quello che ci spetta.
Né buone idee,
né baci per strada.
Adesso e qui
nostalgico presente.

--

Forse è già domani.
E questo è solo un sogno e non è stato male.
Se lo vuoi, rimani.
E troveremo un senso a noi che non cambiamo più.
(Silenzi per cena,
conoscersi,
lasciarsi le mani
non è quello che ci spetta.
Né buone idee,
né baci per strada,
adesso e qui
nostalgico presente.
Non desiderare, non desiderare, no,
non desiderare – lascia non esista mai.) (x 2)
Cantare di gioia,
arrendersi,
abituarsi
non è quello che ci spetta,
raggiungersi,
sognare la noia.
Adesso e qui

nostalgico presente.
Ma se vuoi, rimani.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ако искаш, остани.

Не остана много за казване.

Казват, че утрешният ден

е подходящото място за хубавите спомени.

Не са близко, нито пък някой ги чувства в душата си,

не, не ги пожелавай – раздялата не ни принадлежи.

Тишината на вечеря,

това, че се познаваме,

или това, че пускаме ръцете си,

не е онова, което ни принадлежи.

Няма хубави идеи,

няма целувки на улицата.

Сега и тук

носталгичното настояще стои.

--

Може би вече е утрешният ден.

Всъщност само беше сън и не беше лош.

Ако искаш, остани.

И ще намерим нашия общ смисъл, който повече няма да променяме.

(Тишината на вечеря,

това, че се познаваме,

или това, че пускаме ръцете си,

не е онова, което ни принадлежи.

Няма хубави идеи,

няма целувки на улицата.

Сега и тук

носталгичното настояще стои.

Не пожелавай хубавите спомени, не ги пожелавай, не,

не ги пожелавай – раздялата не ни принадлежи.) (x 2)

Да пеем с радост,

да се предадем,

или да свикнем един с друг,

не е онова, което ни принадлежи,

както и това по пътя да се съберем,

или това да мечтаем за скучен ден.

Сега и тук

носталгичното настояще стои.

Но ако искаш, остани.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=57re4w56G3o