Мариана Попова и Орлин Горанов - Lejos
1 мин за четене
Мариана Попова и Орлин Горанов - Lejos
Buscando en tus palabras el sentido de mis suenos
me quedo aqui esperando, y a veces no comprendo.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo
y siento en tus brazos, el hombre que yo quiero.
El hombre que yo quiero!
Lo que yo deseo, como la luz, yo te deseo!
Aqui la ciudad me habla de ti.
Sigo las estrellas a traves de tu mirada.
Me siento protegida, si cuidas tu mi vida.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo.
Me duele aqui el recuerdo, del hombre que yo quiero.
Del hombre que yo quiero!
Lo que yo deseo, como la luz, yo te deseo!
Aqui la ciudad me habla de ti.
Мариана Попова и Орлин Горанов - Далеч
Търсейки в думите ти вкуса на моите сънища,
оставам тук да чакам, макар понякога да не разбирам.
Поредна нощ минава, а тялото ти е далеч от мен...
А само в твоите прегръдки усещам човека, когото обичам.
Това, което желая, тъй както светлината, си ти!
Тук и градът ми напомня за теб...
Следвам звездите отново търсейки очите ти.
И се чувствам защитена, когато ти пазиш живота ми.
Поредна нощ минава, а тялото ти е далеч от мен.
Тук боли ме споменът за човека, когото обичам...
Това, което желая, тъй както светлината, си ти!
Тук и градът ми напомня за теб...
Buscando en tus palabras el sentido de mis suenos
me quedo aqui esperando, y a veces no comprendo.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo
y siento en tus brazos, el hombre que yo quiero.
El hombre que yo quiero!
Lo que yo deseo, como la luz, yo te deseo!
Aqui la ciudad me habla de ti.
Sigo las estrellas a traves de tu mirada.
Me siento protegida, si cuidas tu mi vida.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo.
Me duele aqui el recuerdo, del hombre que yo quiero.
Del hombre que yo quiero!
Lo que yo deseo, como la luz, yo te deseo!
Aqui la ciudad me habla de ti.
Мариана Попова и Орлин Горанов - Далеч
Търсейки в думите ти вкуса на моите сънища,
оставам тук да чакам, макар понякога да не разбирам.
Поредна нощ минава, а тялото ти е далеч от мен...
А само в твоите прегръдки усещам човека, когото обичам.
Това, което желая, тъй както светлината, си ти!
Тук и градът ми напомня за теб...
Следвам звездите отново търсейки очите ти.
И се чувствам защитена, когато ти пазиш живота ми.
Поредна нощ минава, а тялото ти е далеч от мен.
Тук боли ме споменът за човека, когото обичам...
Това, което желая, тъй както светлината, си ти!
Тук и градът ми напомня за теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
