Marillion - Script for a Jester’s Tear 

So here I am once more In the playground of the broken hearts

One more experience, one more entry in a diary, self-penned

Yet another emotional suicide overdosed on sentiment and pride

Too late to say I love you, Too late to re-stage the play

Abandoning the relics in my playground of yesterday

I'm losing on the swings, I'm losing on the roundabouts

I'm losing on the swings, I'm losing on the roundabouts

Too much, too soon, too far to go,

Too late to play, the game is over, the game is over.

So here I am once more in the playground of the broken heart

I’m losing on the swings, losing on the roundabouts

The game is over, over

Yet another emotional suicide overdosed on sentiment and pride

I’m losing on the swings, I’m losing on the roundabouts

The game is over, over

Too late to say I love you Too late to restage the play

The game is over

I act the role in classic style of a martyr carved with a twisted smile

To bleed the lyric for this song, to write the rights to right my wrongs

An epitaph to a broken dream to exorcise this silent scream

A scream that's born from sorrow

I never did write that love song

The words just never seemed to flow

Now sad in reflection did I gaze through perfection

And examine the shadows on the other side of the morning

And examine the shadows on the other side of mourning

Promised wedding now a wake /x2/

The fool escaped from paradise will look over his shoulder and cry

Sit and chew on daffodils and struggle to answer why

As you grow up and leave the playground

Where you kissed your prince and found your frog

Remember the jester that showed you tears

The script for tears

So I'll hold my peace forever when you wear your bridal gown

In the silence of my shame the mute that sang the sirens' song

Has gone solo in the game. I've gone solo in the game

But the game is over, over

Can you still say you love me? /x4/

Do you love me? /x4/

The Jester’s tear. The Jester’s tear.

Can you still say that you love me?

Marillion – Ръкопис за сълзата на шута

И ето ме отново тук -

на площадката на разбитите сърца.

Още едно преживяване,

още една бележка, записана в дневник.

Поредното емоционално самоубийство

със свръх доза чувства и гордост.

Твърде късно е да кажа, че те обичам.

Твърде късно е да пренапиша пиесата.

Оставям спомените там,

на моята детска площадка от миналото.

Загубих и на люлките, и на въртележките.* /х2/

Твърде много, твърде рано, твърде дълъг е пътят.

Твърде късно е да играя. Играта свърши. Играта свърши.

И ето ме отново тук –

на площадката на разбитите сърца.

Загубих и на люлките, и на въртележките...

Играта свърши. Свърши.

Поредното емоционално самоубийство

от свръх доза чувства и гордост.

Загубих и на люлките, и на въртележките...

Играта свърши. Свърши.

Твърде късно е да кажа, че те обичам.

Твърде късно е да пренапиша пиесата.

Играта свърши.

Изпълнявам класическата роля

на мъченик с усмивка изкривена,

за да изкървят от мене думите на тази песен,

за да напиша фактите, за да поправя своите грешки.

Надгробен надпис за една мечта разбита,

за да прогоня този безмълвен писък...

Писък от мъката роден.

Така и не написах онази любовна песен,

така и не се появиха думите.

В тъжен размисъл сега,

дали през съвършенството видях?

И дали проучих сенките

от другата страна на утрото?

И дали проучих сенките

от другия край на скръбта?

Обещаната сватба вече е бдение... /x2/

Глупакът, избягал от рая, ще се обърне и заплаче.

Ще седне и ще дъвчи нарцис,

мъчейки се отговора да намери.

Когато пораснеш и напуснеш детската площадка

където си целунал своя принц

и си намерил своята жаба,

спомнú си шута, който сълзите ти показа.

Ръкописът за сълзите.

Затова аз ще замълча завинаги,

когато носиш своята сватбена рокля...

В тишината на своя позор -

статистът, пеещ песента на сирените,

останал е в играта сам. Вече съм сам в играта.

Но играта свърши. Свърши.

Все още можеш ли да кажеш, че ме обичаш? /x4/

Обичаш ли ме?  /x4/

Сълзата на шута. Сълзата на шута...

Все още можеш ли да кажеш, че ме обичаш?

*Препратка от пословицата: What you lose on the swings you gain on the roundabouts.

(Това, което губиш на люлките, го печелиш на въртележките.) Тоест, че винаги има баланс.