Metallica - Mama said

Mama, she has taught me well
Told me when I was young
Son, your life's an open book
Don't close it 'fore it's done
The brightest flame burns
quickest
That's what I heard her say
A son's heart's owe to mother
But I must find my way

Let my heart go
Let your son grow
Mama, let my heart go
Or, let this heart be still

"Rebel," my new last name
Wild blood in my veins
Apron strings around my neck
The mark that still remains
I left home at an early age
Of what I heard was wrong
I never asked forgiveness
But what is said is done

Let my heart go
Let your son grow
Mama, let my heart go
Or let this heart be still

Never I ask of you
But never I gave
But you gave me your emptiness
I now take to my grave
Never I ask of you
But never I gave
But you gave me your emptiness
I now take to my grave
So let this heart be still

Mama, now I'm coming home
I'm not all you wished of me
A mother's love for her son
Unspoken, help me be
I took your love for granted
And all the things you said to me
I need your arms to welcome me
But a cold stone's all I see

Let my heart go
Let your son grow
Mama, let my heart go
Or let this heart be still

Let my heart go
Mama, let my heart go
You never let my heart go
So let this heart be still

Never I ask of you
But never I gave
But you gave me your emptiness
I now take to my grave
Never I ask of you
But never I gave
But you gave me your emptiness
I now take to my grave
So let this heart be still

Metallica - Мама казваше...

Мама, тя ме учеше добре,

каза ми, когато бях малък:

"Синко, животът ти е отворена книга

не я затваряй преди да е завършена,

най - яркият пламък изгаря най- бързо."

това е което чух да казва...

Сърцето на сина принадлежи на майката,

но аз трябва да намеря пътя си.

Остави сърцето ми да продължи,

остави сина си да порасне.

Майко, остави сърцето ми да продължи,

или остави това сърце цяло.

"Бунтар", моята нова фамилия,

буйна кръв тече във вените ми.

Покривало, окови около врата ми,

белегът, който още стои..

Напуснах дома си прекалено рано

това,  което чувах ме объркваше.

Никога не помолих за прошка,

но каквото е казано,  е сторено.

Остави сърцето ми да продължи,

остави сина си да порасне.

Майко, остави сърцето ми да продължи,

или остави това сърце цяло.

Никога не исках от теб,

но и никога не дадох.

Но ти ми даде своята празнота,

която ще занеса в гроба си.

Нищо не исках от теб,

но и нищо не дадох.

Но ти ми даде своята празнота,

която ще занеса в гроба си,

така че остави това сърце цяло.

Мамо, сега се прибирам вкъщи

аз не съм всичко, за което си мечтала.

Майчината любов към нейният син,

неказана, помогни ми да бъда...

Аз приех любовта ти за даденост

и всички неща, които ми каза...

Нуждая се от ръцете ти да ме посрещнат,

но студен камък е всичко, което виждам.

Остави сърцето ми да продължи,

остави сина си да порасне.

Майко, остави сърцето ми да продължи,

или остави това сърце цяло.

Остави сърцето ми да продължи,

остави сина си да порасне.

Майко, остави сърцето ми да продължи,

или остави това сърце цяло.

Никога не исках от теб,

но и никога не дадох.

Но ти ми даде своята празнота,

която ще занеса в гроба си.

Нищо не исках от теб,

но и нищо не дадох.

Но ти ми даде своята празнота,

която ще занеса в гроба си,

така че остави това сърце цяло.