The Unforgiven II
Lay beside me
Tell me what they've done
Speak the words I wanna hear
To make my demons run
The door is locked now
But its open if you're true
If you can understand the me
Then I can understand the you
Lay beside me
Under wicked sky,
The black of day
Dark of night
We share this paralyze
The door cracks open
But there's no sun shining through
Black heart scarring darker still
But there's no sun shining through
No, there's no sun shining through
No, there's no sun shining
What Ive felt
What Ive known
Turn the pages
Turn the stone
Behind the door
Should I open it for you?
Yeah
What Ive felt
What Ive known
Sick and tired
I stand alone
Could you be there
cause Im the one who waits for you
Or are you unforgiven too?
Come lay beside me
This wont hurt, I swear
She loves me not
She loves me still
But shell never love again
She lay beside me
But shell be there when Im gone
Black heart scarring darker still
Yes, shell be there when Im gone
Yes, shell be there when Im gone
Dead sure shell be there
What Ive felt
What Ive known
Turn the pages
Turn the stone
Behind the door
Should I open it for you?
Yeah
What Ive felt
What Ive known
Sick and tired
I stand alone
Could you be there
cause Im the one who waits for you
Or are you unforgiven too?
Lay beside me
Tell me what Ive done
The door is closed, so are your eyes
But now I see the sun
Now I see the sun
Yes, now I see it
What Ive felt
What Ive known
Turn the pages
Turn the stone
Behind the door
Should I open it for you?
Yeah
What Ive felt
What Ive known
Sick and tired
I stand alone
Could you be there
cause Im the one who waits for you
Oh
What Ive felt
What Ive known
Turn the pages
Turn the stone
Behind the door
Should I open it for you?
So I dub thee unforgiven
thee теб
What Ive felt
What Ive known
I take this key
And I bury it in you
Because you're unforgiven too
Never free
Never me
cause you're unforgiven too
Oh
Непростимо
Легни до мен,
кажи ми какво ти сториха.
Произнеси думите които искам да чуя,
тези, които ще накарат демоните ми да се разбунтуват.
Вратата е заключена сега,
но ще се отвори ако си истинска.
Ако можеш да разбереш моята същност,
и аз ще разбера твоята.
Легни до мен
под грешното небе,
черно през деня,
тъмно през нощта,
за да споделим това парализиране.
Вратата се пропука,
но отвън не грее слънце,
черното сърце е белязано с тъмна тишина,
но отвън не грее слънце,
не, отвън не грее слънце,
не, не грее слънце.
Какво почувствах?
Какво научих?
Обърнах страницата.
Преместих камъка
зад вратата.
Да я отворя ли заради теб?
Yeah.
Какво почувствах?
Какво научих?
Отегчен,
сега съм сам.
Ще бъдеш ли там?
защото аз съм единствения, който те чака.
Или и ти си злопаметна?
Ела и легни до мен
това няма да боли, кълна се.
Не ме обича?
Обича ме още?
Но под черупката няма да обича отново.
Тя лежи до мен,
но черупката ще остане когато аз си тръгна.
Черното сърце е белязано с тъмна тишина.
Черупката ти ще остане когато аз си тръгна.
Черупката ти ще остане когато аз си тръгна,
мъртва черупката със сигурност ще бъде там .
Какво почувствах?
Какво научих?
Обърнах страницата.
Преместих камъка
зад вратата.
Да я отворя ли заради теб?
Yeah
Какво почувствах?
Какво научих?
Отегчен,
сега съм сам.
Ще бъдеш ли там?
защото аз съм единствения, който те чака.
Или и ти си злопаметна?
Легни до мен.
Кажи ми какво ти сторих?
Вратата е затворена, както и очите ти.
Но сега виждам слънцето.
Сега виждам слънцето.
Да, сега го виждам.
Какво почувствах?
Какво научих?
Обърнах страницата.
Преместих камъка
зад вратата.
Да я отворя ли заради теб?
Yeah.
Какво почувствах?
Какво научих?
Отегчен,
сега съм сам.
Ще бъдеш ли там?
защото аз съм единствения, който те чака.
Oh.
Какво почувствах?
Какво научих?
Обърнах страницата.
Преместих камъка
зад вратата.
Да я отворя ли заради теб?
Така че, просвещавам те в непростимост,
теб.
Какво почувствах?
Какво научих?
Вземам този ключ
и ще го погреба в теб,
защото и ти си злопаметна.
Никога свободна.
Никога себе си,
защото и ти си злопаметна.
Oh.
© Лили Стоянова Всички права запазени