I'm feeling rough, I'm feeling raw, I'm in the prime of my life.
Let's make some music, make some money, find some models for wives.
I'll move to Paris, shoot some heroin, and fuck with the stars.
You man the island and the cocaine and the elegant cars.

This is our decision, to live fast and die young.
We've got the vision, now let's have some fun.
Yeah, it's overwhelming, but what else can we do.
Get jobs in offices, and wake up for the morning commute.

Forget about our mothers and our friends
We're fated to pretend
To pretend
We're fated to pretend
To pretend

I'll miss the playgrounds and the animals and digging up worms
I'll miss the comfort of my mother and the weight of the world
I'll miss my sister, miss my father, miss my dog and my home
Yeah, I'll miss the boredom and the freedom and the time spent alone.

There's really nothing, nothing we can do
Love must be forgotten, life can always start up anew.
The models will have children, we'll get a divorce
We'll find some more models, everything must run it's course.

We'll choke on our vomit and that will be the end
We were fated to pretend
To pretend
We're fated to pretend
To pretend

Yeah, yeah, yeah
Yeah, yeah, yeah
Yeah, yeah, yeah
Yeah, yeah, yeah

..............................

Чувствам се буен, чувствам се суров, аз съм в разцвета на своя живот.

Да направим малко музика, да направим пари и да намерим модели за жени.

Ще се преместя в Париж, ще се надрусам с хероин и ще се чукам със знаменитости.

Ти - човек на острова, на кокаина и на елегантните коли...

Това е нашето решение - да живеем бързо и да умрем млади.

Имаме идеята, а сега нека се позабавляваме.

Да, смущаващо е, но какво друго ни остава-

Да се затворим в офиси и да ставаме рано сутрин, за да стигнем до тях?

Забравяме за нашите майки и приятели,

обречени сме да се преструваме,

да се преструваме.

Обречени сме да се преструваме,

да се преструваме.

Ще ми липсват детските площадки, животните и изравянето на червеи,

ще ми липсва утехата на майка ми и тежестта на света,

ще ми липсва моята сестра, моя баща, моето куче и моя дом.

Да, ще ми липсва скуката и свободата, и времето, прекарано сам.

Но няма нищо, нищо, което можем да сторим.

Любовта трябва да бъде забравена, животът винаги може да започне наново.

Моделите ще имат деца, ще се разведем,

ще намерим други модели, всичко трябва да се нареди.

Ще се удавим в собственото си повръщано и това ще бъде краят.

Обречени сме да се преструваме,

да се преструваме.

Обречени сме да се преструваме,

да се преструваме...