Мисъл за любов потискам – Александър Пушкин

Мисъл за любов потискам,

за неземна красота.

И страня от Маша – искам

да получа свобода.

Но от взора ѝ пленен съм,

всеки миг е тя пред мен

и в душата си смутен съм,

мира нямам, съкрушен.

За дела ми лют узнала,

Маша, ти ме утеши,

че погивам аз нахалост,

в тебе влюбен до уши.

     От романа на А. С. Пушкин „Капитанската дъщеря“

https://www.youtube.com/watch?v=0jH3Xm1-0a8

Мысль любовну истребляя…

Мысль любовну истребляя,

Тщусь прекрасную забыть,

И ах, Машу избегая,

Мышлю вольность получить!

Но глаза, что мя пленили,

Всеминутно предо мной;

Они дух во мне смутили,

Сокрушили мой покой.

Ты, узнав мои напасти,

Сжалься, Маша, надо мной,

Зря меня в сей лютой части,    

И что я пленен тобой.

  Из  романа „Капитанская дочка“ А.С. Пушкина

  Стихотворението е от романа на Александър Пушкин „Капитанската дъщеря“. Главният герой Пьотър Гриньов го съчинява за героинята Маша Миронова. Според изследователи Пушкин е взел текста от сборник с романси от 18 век, като го е съкратил и леко изменил:

http://feb-web.ru/feb/pushkin/serial/v82/v82-140-.htm?cmd=p