Без тебе нема среће,
без тебе нема радости,
судбина ме од тебе раздвоји,
живот иде и моја младост.
Сваки дан на тебе мислим,
сваке ноћи тебе сањам,
Бугарско-моја жељо једина,
због тебе тугује моја душа рањена.
Ех, судбино проклета,
зашто мене тако казни.
Моје очи пуне суза,
моје срце вене у самоћи.
Цела вечност прође,
мене у теби нема,
заувек те волим,
за мене си све на овом свету.
Моја земљo прекрасна,
имаш пролеће, лето, јесен и зиму.
Моја заставо златна
бело, зелено, црвено.
превод от сръбски език:
Моя родина
Без тебе няма щастие,
без тебе няма радости,
съдбата ме от теб раздели,
животът си отива и моята младост.
Всеки ден за тебе мисля,
всяка нощ теб сънувам,
Българийо - мое единствено желание,
за теб тъгува моята ранена душа.
Ех, съдба проклета,
защо мене така наказа.
Моите очи са пълни със сълзи,
моето сърце вехне в самота.
Цяла вечност минава,
мен ме няма при теб,
завинаги те обичам,
за мене си всичко на този свят.
Моя земьо прекрасна,
имаш пролет, лято, есен и зима.
Мое знаме златно
бяло, зелено, червено.
© Стефан Станчев Всички права запазени