2
Събудих се от познатото усещане че съм смачкана, извих се, и 
избутах раменете си назад. Лиaм леко премести тялото си от мен. 
Беше ме прегърнал в гръб и дишаше дълбоко в тила ми. Тежката му 
ръка беше преметната през гърдите ми, и държеше здраво ръцете 
ми. Пръстите ни бяха преплетени, а кракът му беше небрежно 
преметнат върху моя. Усещах обичайната му сутрешна ерекция да ме 
бута леко в гърба.
Бързо изключих звука на алармата ми и го ударих Лиам с лакът 
в стомаха.
- Шест часът е - промърморих заспало и затворих очи.
- Още десет минутки, ангелче. Все още съм уморен - прошепна и 
ме дръпна по -здраво към гърдите си.
- Не, никакви още десет минути. Последният път се превърна в 
един час и Джейк за малко не те хвана - казах и го ударих отново в 
корема.
Лиам хвана ръцете ми и ги притисна към леглото близо до 
главата ми, все едно се молеше.
- Само още десет минутки, ангелче.
Изстенах и затворих очите си отново. Нямаше смисъл да споря с 
него, когато беше такъв, а толкова рано сутрин, нямах и енергия за 
това. Веднага след това и двамата заспахме отново.
- Амбър, по-добре да си станала вече! - завика брат ми, докато 
чукаше на вратата. И двамата рязко скочихме, беше станало 7:30.
- Аххх… да, будна съм Джейк - извиках и погледнах към Лиам, 
който търкаше лицето си и изглеждаше леко замаян.
Добре, отивам да закуся. Побързай! Чуваш ли? Лиам ще кара 
днес, затова трябва да бъдеш готова след половин час - каза през 
вратата и слезе надолу по коридора.
- Боже, ангелче, защо не ме събуди? - обвини ме Лиам 
намръщен.
Погледът, който му хвърлих, му казваше да внимава.
- Направих го, идиот такъв! Ти каза “още десет минути” и ме 
затисна към леглото, за да спра да те удрям с лакът - изръмжах, 
докато се опитвах безуспешно да имитирам гласа му.
Той се засмя и ме бутна отново на леглото. Покатери се върху 
мен и вдигна ръцете ми над главата.
- Притискал съм те към леглото? Да не би да си мечтала за мен 
отново, ангелче? Мога да сбъдна мечтите ти, ако желаеш - засмя се 
той на сантимери от лицето ми.
- Да, иска ти се. Сега се разкарай от мен, Лиам, и върви да се 
оправиш. Очевидно, ти ще караш днес - изръмжах и кимнах към 
прозореца.
Той въздъхна и се надигна от мен. Облече дънките и тениската 
си, излезе през прозореца и тихо го затвори след себе си. Отидох и го 
заключих преди да вляза и да взема най-бързия душ в живота си.
Точно двадесет и шест минути по-късно влязох начумерено в 
кухнята, където Лиам вече се беше облегнал небрежно на плота и 
ядеше от моята зърнена закуска. Дявол да го вземе! Всяка сутрин! 
Кафявата му коса беше разбъркана както обикновено, все едно току -
що бе станал от леглото. И ако трябваше да бъда честна, то си беше 
точно така. Единственото, което трябваше да направи, бе да прекара 
няколко пъти пръсти през нея и да сложи малко гел.
Изглеждаше както винаги- като шибан супер модел. Носеше 
ниско протритите си джинси и боксерките му се виждаха, което 
караше момичетата да припадат. Беше облякъл бяла тениска, която 
очертаваше перфектното му тяло, а отгоре беше сложил оранжево-
сива риза с къс ръкав, която беше напълно разкопчана. Имаше смях 
в сините му очи, когато ме погледна.
- Да не се събуди късно тази сутрин, ангелче?
Погледнах го убийствено, което го накара да се засмее.
- Млъквай, Лиам! Защо, по дяволите, ми ядеш от зърнената 
закуска? Нямате ли храна у вас? - попитах аз, грабнах купата от 
ръцете му и започнах да ям съдържанието й. А той просто стоеше и 
ме гледаше с развеселена усмивка.
Джейк ми подаде кутия със сок.
- Изглеждаш малко измъчена тази сутрин, Амбс. Всичко наред 
ли е? - попита Джейк със загрижeн вид. 
Погледнах към Лиам, който отново се засмя. Разбира се, че 
изглеждах измъчена, имах само половин час, за да се изкъпя и 
облека.
- Спи ми се все още - промърморих и въздъхнах.
Джейк нямаше идея, че Лиам спеше в стаята ми всеки ден в 
продължение на осем години. Ако разбереше, това щеше да го 
подлуди. Той винаги е бил настроен покровителствено към мен, но 
стана по-лошо откакто баща ми си замина, когато бях на тринадесет. 
Е, аз казвах заминал, но в действителност, един ден, Джейк и Лиам 
се върнаха по-рано от хокей и видяха как баща ми ме бие 
безмилостно и се опитва да ме изнасили. Джейк просто полудя и с 
Лиам го пребиха толкова жестоко, че почти го убиха. След това, го 
изхвърлиха от къщата и му казаха, че ако някога се върне, те щяха да 
го довършат. Е, той не се върна, а от тогава бяха минали три години.
Малко след това, майка ми си намери работа в една голяма 
фирма за електроника. Тя беше личен асистент на директора и като 
такава, пътуваше често.
Лиам също беше настроен много покровителствено към мен, но 
въпреки това, не се разбирахме добре. Нищо, че през последните 
осем години прекарваше всяка нощ в леглото ми, увил ръце около 
мен. 
След като се промъкна за пръв път в стаята ми преди осем 
години, на следващата вечер го беше направил отново и за пореден 
път заспахме заедно. След две седмици, това се беше превърнало в 
нещо обичайно.
Не говорехме за това, просто оставях прозореца си отключен и 
той се промъкваше, след като техните го проверяха дали бе заспал. 
Никой не ни хвана за всичките тези години. Няколко пъти, обаче, 
бяхме на косъм.
Преди няколко години, майката на Лиам беше намерила 
леглото му празно, но той я бе излъгал, че се измъкнал, за да отиде 
на парти и е останал в приятел.
Никой не подозираше, че той беше останал при мен.
Лиам ме подлудяваше и дразнеше ужасно още откакто бяхме 
деца, но винаги съм знаела, че ако имам нужда от него, той щеше да 
бъде до мен. Изглеждаше така, сякаш имаше раздвоение на
личността. През деня ме ядосваше, подлудяваше ме през цялото 
време, а през нощта ставаше най-сладкото момче на света. Идваше, 
гушкаше ме, и ме караше да се чувствам защитена и в безопасност.
- Днес изглеждаш много секси, ангелче – отбеляза Лиам с 
типичната си усмивка и докато ме оглеждаше бавно от горе до долу, 
което ме накара да се се разтреперя
- Да бе, да!
Кафявата ми коса все още беше влажна, защото нямах време да 
я изсуша заради неговите глупави „ още десет минути“ и затова 
трябваше да я вържа на разбъркан кок. Бях навлякла тъмно - сините 
си тесни дънки, червено v образно поло, черния си анорак и черните 
кецове Converse. Винаги слагах малко грим и сега бях със спирала, за 
да открои сиво-зелените ми очи и малко безцветен гланц. Не 
изглеждах секси. Шибан задник! Показах му среден пръст и отидох 
до колата. Облегнах се на нея и зачаках да ме удостоят с 
присъствието си.
Пътят до училище мина както обикновено, двамата седяха 
отпред и говореха за футбол и партита, а аз бях отзад и слушах моя 
iPad. Опитвах се да не обръщам внимание на Лиам, който ми се 
усмихваше самодоволно от огледалото. Спряхме на училищния 
паркинг и както всяка сутрин, колата веднага беше обградена от 
хора. Лиам и Джейк бяха секси играчите“ на училището. Учеха в 
най-горен клас и бяха мечтата на всяко момиче и момче. Момчетата 
искаха да им бъдат приятели, а момичетата - да спят с тях.
Лиам се засмя, когато се свих, за да изляза от колата. Опитвах се 
да избегна стадото отрепки, които искаха да се хвърлят към него. 
Едно момиче нарочно заби лакътя си в мен. Погледнах я - носеше 
къса пола, която приличаше по -скоро на колан, и блуза, която 
показваше корема й. Направих гримаса.
Господи! Приличаше на курва.
- Мамка му, Джесика, знаеш ли, че си забравила полата си у 
дома? - произнесох с ужасена физиономия.
Тя ми се намръщи и чух как Джейк и Лиам се засмяха.
- А ти знаеш ли , че Емо визията не е за теб?
Засмях се и я отминах. Беше нещо обичайно с Джесика да 
разменяме подобни коментари една за друга. Тя се срещаше с Лиам 
за кратко. Като под среща имах предвид ,че правиха секс няколко 
пъти и се разделиха. Но тя все още не можеше да го преодолее и го 
искаше обратно. Толкова много, че дори той се отвращаваше.
Това не беше мило от твоя страна, ангелче - засмя се Лиам. 
Дойде до мен, преметна ръка през раменете ми и наведе 
главата си близо до моята.
- Съжалявам за тази сутрин - прошепна в ухото ми, което 
предизвика тръпки надолу по-гръбнака ми. Избутах го с лакът в 
ребрата, а той се изкикоти и се отдръпна назад. - И не обръщай 
внимание на Джесика, изглеждаш супер в Емо стил - добави със 
закачливо намигване.
Джейк го удари отзад по главата.
- Пич, това е малката ми сестра - отсече ядосано и го издърпа от 
мен. 
Лиам се засмя и пак ми намигна, което ме накара да извъртя 
очи. Лиам се отдръпна и се отправи към най-новото си завоевание. 
Тя се изчерви, когато той й се усмихна съблазнително и почна да 
флиртува с нея.
Намерих приятелките си, които на практика чукаха Джейк и 
Лиам със замечтани погледи.
- Хей! Кейт, Шон, Сара - извиках аз, когато ги приближих.
- Амбс, да не би отново да си пътувала със секси задник едно и 
секси задник две? –попита Кейт, докато се взираше в брат ми.
Засмях се и поклатих глава.
- Не, пътувах с тези двама стари загубеняци, Джейк и Лиам, 
както всеки ден.
Кейт въздъхна. 
- Как по дяволите оставаш незасегната от техния сексапил? 
Истинска късметлийка си, че живееш с Джейк. Много бих се 
радвала, ако имах възможността да наблюдавам как разхожда 
страхотния си задник около мен по цял ден - измърка тя и започна 
да вее на лицето си. 
Престорих се, че повръщам.
- Кейт, това е брат ми. А другият задник е най-добрият му 
приятел! Как, по дяволите, можеш да подминеш с лека ръка 
факта,че свалят всичко живо?! И двамата са пълни идиоти! - свих 
рамене аз.
Не разбирах защо, но всяко едно момиче в училище беше 
влюбено в тях. Джейк беше добър човек, но се отнасяше с 
момичетата като с предмети, а Лиам, е Лиам, той беше просто 
всестранен идиот.
Те са двамата най-добри играчи в отбора по хокей и изглеждат 
като същински секс богове, иска ми се да се сблъскам с тях - каза 
многозначително и повдигна веждите си с усмивка, която ме накара 
да се засмея. Мушна ръката си в моята и двете се отправихме към 
първия ни час. в училище мина добре както винаги. Бях доста 
популярна поради факта, че моят брат и неговият най-добър 
приятел са най-желаните момчета в училище. Те постоянно ме 
наглеждаха, което в общи линии беше предупреждение за всички 
момчета да стоят далече от мен. Това ме устройваше идеално, 
защото аз не исках да ходя на срещи. Повечето от момичетата искаха 
да бъдем приятелки, за да бъдат по-близо до брат ми. Беше много 
лесно да прозреш истинските им намерения - да им бъдат гаджета. 
Харесвах часовете си и бях популярна и сред учителите си. 
Оценките ми никога не падаха под 5. Винаги пишех домашните си и 
никога не закъснявах. Гордеех се със себе си, че не бях зубър.
На обяд бях седнала с приятелите си, когато чух обичайния 
шепот и кикот. Момичетата започнаха да пипат косите си и да 
оправят грима си, затова знаех, че брат ми и неговите приятели бяха 
пристигнали в столовата. Забелязах как Кейт и Сара ги гледаха 
похотливо, както обикновено.
- О, да, секси задник едно идва насам - изкикоти се Сара, докато 
ръчкаше Кейт в ребрата.
Завъртях очи, когато една ръка се стрелна зад мен и открадна 
шепа от картофките ми.
- Хей, ангелче - Лиам прошепна във врата ми.
Плеснах го през ръката, когато тръгна да краде още от 
картофките ми.
- Лиам, за бога! Върви и си купи собствена храна, стиснат 
задник такъв! –нахоках го раздразнено. А той се засмя.
- О, ти знаеш, че искаш да ги споделиш с мен - отговори, като се 
тръшна на пейката до мен и удари бедрата си в моите.
- Лиам, какво искаш? - попитах със стон и преместих чинията си 
по - далече от него. Той преметна ръка през раменете ми.
- Просто исках да видя моето момиче. Знаех, че ти липсвам, 
защото не си ме виждала от сутринта - увери ме наперено.
Приятелите ми въздишаха и го гледаха с копнеж.
- Разкаряй се от мен, Лиам! Не искам да хвана някоя 
венерическа болест, за Бога! - нахоках го и избутах ръката му от 
раменете ми.
Той се засмя отново.
- Не бъди такава, ангелче. Просто исках да ти кажа, че аз ще те 
прибирам днес. Брат ти си има среща, така че... - провлачи и ми се 
усмихна самодоволно.
Просто чудесно. Щеше да ме кара до нас. „Фантастично!“ 
Винаги правеше пътуването до в къщи, колкото се може по - дълго, 
просто за да ме дразни. След това настояваше да изчака в къщи, 
докато брат ми се прибереше, което значеше, че трябваше да готвя и 
за него. По дяволите, понякога беше толкова досаден.
- Това е чудесно, Лиам! Върви сега, сигурна съм, че имаш 
достатъчно венерически болести за разпространение - казах и 
размахах ръката си.
Той се засмя и ме целуна по бузата, докато се изправяше.
- Преструвай се колкото си искаш ангелче, но и двамата знаем, 
че искаш да спя с теб довечера - намигна ми срамежливо, като 
придаваше на думите си двойно значение и аз се замолих никой да 
не го бе схванал.
- Разбира се, че те желая Лиам, защото съм толкова влюбена в 
теб - въздъхнах и врътнах очите си докато търках бузата си там, 
където ме беше целунал.
- Аз също те обичам - подсмихна ми се и отиде при момичето от 
тази сутрин. Преметна ръката си през раменете й и устни се спуснаха 
към нейните.
Намръщих се и погледнах към приятелите си, когато той 
започна да се натиска с нея в средата на столовата.
Кейт, Сара и половината момичета в помещението зяпаха 
похотливо след него.
- Господи, този човек е толкова шибано досаден! Защо моя брат 
не можа да си избере по-добър приятел? Някой, който не е толкова 
арогантен и такъв себичен задник? - размахах ръце във въздуха.
- О, стига си пищяла! Лиам Джеймс те прегърна и целуна по 
бузата! Аз бих дала всичко тези сладки устни да бъдат върху мен -
каза замечтано Сара, което ме накара да се засмея.
- Както и да е. Хайде да ходим в следващия си час - предложих 
аз. Вдигнахме таблите си и излязохме от столовата.
След училище неохотно се запътих към паркинга, където 
засменият Лиам ме чакаше облегнат на колата си.
- Хей, красавице - намигна флиртуващо и и ми отвори вратата.
- Здравей, Лиам! - раздразнено казах аз. Ако Джейк беше тук, 
вече щеше да е цапнал този флиртаджийски задник заради това.
Той се качи и седна на шофьорското място.
- И така, ангелче, трябва да спра до магазина на връщане - каза 
небрежно, след което запали колата и я изкара от паркинга.
- Супер! - промърморих. 
Реших да гледам през прозореца и да не му обръщам внимание, 
защото още бях ядосана за цялото „още десет минути“ нещо.
Спряхме на паркинга на магазина няколко минути по-късно.
- Хайде, ангелче! - каза Лиам докато излизаше.
Аз седях със скръстени ръце пред гърдите си и отказвах да 
изляза от колата. Той обиколи и и ми отвори врата.
- Хайде, ангелче! - повтори и ми подаде ръката си.
- Не се налага да влизаме и двамата, Лиам. Аз ще те почакам тук 
- отказах му аз.
Той се наведе и ме хвана лесно, преметна ме през рамо и се 
засмя. Ритна вратата и започна да върви към магазина.
- Свали ме долу, задник! - извиках, след което го ударих по 
гърба. Засмя се на слабите ми опити да го накарам да ме пусне долу 
и продължи да върви. Щом влязохме в магазина, той ме свали на 
земята. Огледах се наоколо засрамена, за да проверя дали някой 
друг бе видял как ме ме носеше на рамо, но изглежда, че никой не 
беше. Лиам протегна ръката си и прибра кичур коса зад ухото ми, а 
пръстите му се спряха на бузата ми.
Избутах ръката му от лицето си и го стрелнах с ядосан поглед.
- Това беше толкова унизително!
- Какъв ти е проблемът? Повечето жени биха умрели да го 
направя с тях - каза, сви рамене и тръгна към щанда за списания.
Тропнах с крак и се изчервих, защото току-що бях реагирала 
като някое дете. За щастие, Лиам не гледаше, иначе щях да потъна 
вдън земя от срам.
Взе си спортно списание, шоколад и тръгна към касата, за да 
плати.
Аз разглеждах Teen Vogue, когато две момчета се приближиха 
до мен. Сковах се.
- Хей, здравей - измърка единият.
Кимнах, оставих списанието обратно и тръгнах бързо да 
потърся Лиам.
- Хей, къде отиваш? - попита едно от момчетата и хвана ръката 
ми.
Сърцето ми щеше да изскочи, докато се оглеждах трескаво 
наоколо.
- Търся приятеля си – излъгах, опитвайки се да звуча уверена.
- Гадже? Аз не виждам такова - каза другият подигравателно 
към мен.
- Какво ще кажеш да отидем някъде и да се опознаем по - добре? 
- предложи този, който ме беше хванал за ръката и ме дръпна леко 
към себе си.
Щях да повърна. Боже, Лиам, помогни ми, моля те! Знам, че бях 
жалка. Просто мразех конфронтации и мразех хората да ме 
докосват, особено тези, които не познавах.
- Хей, ангелче - Лиам дойде, прегърна ме през раменете и 
погледна към двете момчета. Те веднага ме пуснаха и отстъпиха 
назад. Приближих се по - близо до него и се пристиснах толкова 
силно, че сигурно го беше заболяло. - Надявам се, момчета, че не се 
опитвате да сваляте момичето ми - небрежно спомена, но аз можех 
да чуя гнева в гласа му. Лиам винаги ме защитаваше. Веднъж, когато 
бях на седем, някакво момче ме бутна в една локва и Лиам веднага 
отиде до тях, след което го удари в лицето.
- Няма начин, човече. Ние просто си говорехме, това е всичко -
излъгаха и вдигнаха ръце в невинен жест.
- Добре тогава. Хайде, ангелче, да те прибираме вкъщи.
Тръгнахме към вратата. Веднага щом излязохме от магазина, 
той се обърна към мен и ме попита.
- Добре ли си?
Бях добре, сърцето ми беше престанало да се опитва да излезе 
от гърдите ми в момента, в който чух гласа му.
Кимнах и му се усмихнах благодарно.
- Благодаря.
Лиам ми отвори вратата и изчака да се кача, преди да отиде към 
неговата страна.
Щом седна в колата, ми подхвърли нещо в скута. Когато 
погледнах надолу, нямаше как да не се усмихна. Любимият ми 
шоколад.
- Благодаря, Лиам!
Винаги правеше такива мили жестове, като например да ми 
купи нещо сладко. Жалко, че беше такава мъжка курва, иначе 
сигурно щеше да бъде готин човек.
Когато се прибрах у дома, отидох направо в кухнята, за да 
направя лазаня за вечеря. Лиам се навърташе зад мен, оглеждаше 
тялото ми и това ме караше да се чувствам неудобно.
- За Бога, Лиам, очите ми са тук горе - извиках гневно и посочих 
към лицето си. 
Той се засмя.
- Уау, ти наистина си ми сърдита, а? - пошегува се той.
- Да, сърдита съм. Не мога да повярвам какво направи тази 
сутрин. Мразя да бързам, изглеждах и се чувствах като лайно цял 
ден - казах кисело.
- Мисля, че изглеждаше секси цял ден – контрира ме и сви
рамене.
- Ъгх, ще спреш ли да говориш с мен? Не съм в настроение.
Сложих лазанята във фурната и започнах да режа салата.
- Добре, както и да е - той сви рамене и дойде до мен, за да ми 
помогне. Беше толкова близо до мен, че можех да усетя топлината, 
която се излъчваше от тялото му. Чувството беше странно 
успокояващо.
- Ще отида да си напиша домашните. Лазяната ще бъде готова 
след половин час, предполагам ще останеш за вечеря?
Не беше въпрос, знаех, че щеше да го направи. Не знаех дали 
Джейк го беше помолил да седи с мен, докато го нямаше, но Лиам го 
правеше така или иначе.
- Разбира се, след като ме попита толкова мило.
- Не те попитах - изръмжах саркастично и когато се обърнах да 
изляза,
той хвана ръката ми и се приближи толкова близо до мен, че 
можех да усетя дъха му пред лицето си.
- Ангелче, съжалявам за тази сутрин. Наистина. Моля те, спри 
да се държиш като кучка с мен, не ти отива - каза тихо. 
Поех си дълбоко дъх и казах с въздишка.
- Добре, да. Аз също съжалявам. Предполагам, че наистина се 
държах като такава - признах, като се опитвах да погледна настрани 
от хубавите му сини очи, които изглеждаха все едно виждаха право в 
душата ми.
- Значи ми е простено?
Харесвах този Лиам, който ме наглеждаше и се държеше 
различно, когато бяхме само двамата. Погледна ме с очарователна, 
молеща физиономия и не можах да кажа не. Усещах как волята ми 
се разпадаше.
Засмях се и извърнах очи.
- Както и да е, отивам да си напиша домашните преди вечеря.
Отдръпнах ръката си от него и бързо се отдалечих. Беше 
странно да бъда толкова близо до него, още усещах електрически 
тръпки по ръката си там, където той ме беше хванал. Все още можех 
да подуша сладкия му дъх. Нямах идея каква беше тази атмосфера в 
кухнята, знаех само, че беше много объркващо. Поклатих глава и 
извадих домашните си, докато поне можех да ги започна.
След като вечеряхме в тишина, ги довърших. Беше само 8 и 30, 
затова Лиам реши да гледаме филм. Пуснахме „Последен изход“ и 
седнахме на дивана. По някаква причина се чувствах некомфортно, 
но просто не можех да кажа защо. Седях там, както обикновено, но 
просто се чувствах странно. Продължавах да хвърлям скрити 
погледи в неговата посока. Той просто си седеше и гледаше филма. 
Единият му крак беше преметнат през другия и беше обвил 
небрежно ръката си около облегалката на стола ми.
Никой от нас не помръдна, докато не свърши филма. Потиснах 
прозявка.
-Мисля да си лягам Лиам, много съм уморена - промърморих, 
докато ставах от дивана и се протягах като котка. Когато се обърнах 
към него, забелязах, че ме гледаше втренчено. Прочистих гърлото 
си, защото той продължаваше да ме гледа с това странно изражение 
на лицето си.
- Ох, да, да, добре. Аз просто ще прескоча до вкъщи и ще се 
върна след тридесет минутки.
Стана и тръгна към вратата.
Погледнах го и заключих след него малко озадачена. Защо днес 
всичко беше толкова напрегнато и странно между нас? Вероятно, 
защото бях толкова ядосана сутринта, че направих нещата малко 
неудобни.
Бързо се преоблякох в потник и къси панталонки, измих зъбите 
си, сресах косата си и се пъхнах в леглото. Усещах леглото твърде 
голямо и студено, всяка вечер преди Лиам да дойдеше. След около 
двадесет минутки, чух прозореца ми да се отваря и затваря. Дрехите 
му тупнаха на пода и усетих как леглото хлътва зад мен.
Хей, спиш ли? - прошепна.
- Не, не още - промърморих. Повдигнах главата си, за да може 
да пъхне ръката си под врата ми. Притисна се към гърба ми и уви 
другата си ръка здраво около мен. Обхвана краката ми със своите. 
Чух го да въздиша и се приближих по-близо до него. Обичах Лиам да 
спи при мен. Усещах празнина, когато него го нямаше.
- Какво не е наред? - попитах, докато придърпвах ръцете му 
плътно около себе си и притиснах лицето си в ръката му. Усетих 
хубавия му аромат, който не можеше да се сравни с нищо друго в 
този свят.
- Нищо, ангелче. Просто съм уморен, това е всичко -
промърмори във врата ми. - Лека нощ, ангелче - прошепна и ме 
целуна по тила