Kalisi (Gergana) 4 февруари 2017 г., 13:02 ч.  

Monologue of the pain / Монолог на Болката 

542 5 0

Мъката може да те подлуди.


Когато не можеш да спиш и усещаш, че ти е трудно дишаш. Когато даже френската храна ти се струва отвратителна. Когато светът започва постепено да гасне пред теб. Когато всичко друго просто вече няма никакво значение. Когато дори приятелите ти не знаят какво да ти кажат. Когато твябва да се изправиш пред това съвсем сам. Когато абсолютно никой и нищо не може да ти помогне. Когато вече просто няма какво да се каже или да се направи, за да те накара да се почувстваш по-добре. Когато започваш да го криеш дълбоко в себе си.

Когато избягваш хората или може би те те избягват, защото най-вероятно ще ги заразиш с болката ти. Когато работиш повече, отколкото трябва за да се разсейваш. Когато наричаш себе си силен ..

 

Най-големият боец ​​на новата ера на живота ти..
 
Някой знае е ли как да се пребори с болката? Аз наистина не знам как .. То просто боли. Боли толкова много... Че не ти дава да дишаш. Ти не можеш просто да избягаш от нея. Където и да отидеш.. Каквото и да правиш.. Болката остава с теб. И може и редовно да си обещаваш, че ще трябва да се справиш с това някакси. Че просто твябва да продължиш напред! Трябва да оцелееш! Но боли. А ти продължаваш да го криеш от всички. Дори се срамуваш от това. Така, че просто се усмихваш на хората, все едно всичко е наред ..
Но винаги пропадаш все по-надолу. Само като се сетиш. Само след отварянето на очите сутрин.
 
И тогава цялото ти тяло заплаква без никакво разрешение.
 

8 септември 2015

 

------------------------------------------------------------

The pain can drive you crazy. 
When you can't sleep and have trouble to breath. When the french food seems disgusting. When the world fades away. When everything else just doesn't matter. When your friends don't know what to tell you. When you are supposed to face it alone. When you can not help it. When there is nothing to do or to tell to make you feel better. When you are hiding this deep in you. When you avoid people or may be they avoid you because you can infect them with your pain. When you work more then you need to to distract yourself. When you call yourself strong.. The greatest fighter of the new era of your life!
 
Someone knows how to fight through the pain? I really don't know how.. It just hurts. It hurts so much.. You can't breath. You can't outrun. Wherever you go. Whatever you do. The pain still with you. And you can still keep promising to yourself that you have to handle this somehow. To move on. To survive. But it hurts. And you hide it. You are ashamed of it. So you smile to people like everything is just OK.. 
But you always going down. Just by remembering. Just by opening your eyes in the morning.
 
And then your whole body is crying without any permission. 
 

Paris 
8 sept. 2015

 

© Gergana Всички права запазени

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.