24.10.2016 г., 20:59 ч.

Моят Хамлет - Владимир Висоцки 

  Преводи » Песен, от Руски
1065 0 0
9 мин за четене

Превод: Мария Шандуркова


МОЯТ ХАМЛЕТ

 

Аз в стих ще обясня какво разбрах -
но нямам пълномощия големи... 
Заченат съм, тъй както трябва, в грях -
със пот и нерви, в брачна нощ стаени.

 

Аз знаех, вдигнеш ли се над земя,
там по-жестоко, строго е нагоре;
спокойно аз към трона си вървях
като наследник, принц по кръв законен.

 

Аз знаех - слушаше се мойта реч.
Не съм бил в загуби, в несгода.
 Приятели по учене, по меч -
до мен, като бащите им - до трона.

 

Не преценявах думите си аз,
пилеех ги на вятър безразборно.
И вярваха ми, както на водач,
децата на поставените горе.

 

От стражите изпитвахме ний страх,
тъй както шарка, мъчеше ни време.
На кожи спях, месо със нож ядях,
а злия кон измъчвах го със стреме.

 

Аз знаех - ще ми кажат: "Ти си цар!" -
с клеймо съдбата ми чело дамгоса.
Напивах се в хомота отеснял,
бях търпелив  към думи отвисоко.

 

Усмивката е в устните едни,
а таен поглед, щом е зъл и горък,
умело скривах, учен от смешник.
Сега е мъртъв шут..."О, бедни Йорик!"

 

Но се отказах аз от моя дял
на слава, на предимства и награди:
за пажа изведнъж ми стана жал...
Обиколих зелените ливади.

 

Забравих аз за ловната ми страст,
намразих хрътките и бързогонки.
От неубито връщах кон назад,
с камшик подгонвах кучетата ловни.

 

Аз виждах: денем нашите игри
как заприличват на безчинства гневни.
През нощите в течащите води
измивах се от свинщините дневни.

 

И аз прозрях, че оглупявам с ден,
прозявах се на къщните интриги.
Не ми харесваше века на мен
и хората. Зарових се във книги.

 

И сякаш алчен паяк, мозък мой,  
до всичко бе –  в движение, в застоя, -
в наука не намери смисъл той,
че опровергавана е много.

 

Приятелствата детски разпилях.
На Ариадна нишката бе схема.
„Да бъда, да не бъда ли“ - гадах
над най- неразрешимата дилема.

 

Но вечно е морето от беди,
във него хвърлени сме .- като в сито,
пресяваме си отговора ний
с въпроса претенциозен на открито.

 

През тътен чух зова на прадеди,
съмнения ме глождеха, но тръгнах
на думите по тежките следи,
а телом със крила при гроба свърнах.

 

Нетрайна сплав проникна в мойте дни -
едва застинала и се размаза.
И, както всички, с кръв се опетних,
от отмъщение не се отказах.

 

Победата ми пред смъртта е крах.
Офелия! Разпада не приемам.
Но себе си с убитите видях,
със тези, що в земята ще съм легнал.

 

Аз Хамлет съм,  насилие презрях,
Аз се изплюх на датската корона.
Ала пред тях - за трон аз гърло драх
убивах и съперника за трона.

 

Възвръщането гениално – блян.  
Смъртта към раждането гледа косо.
Ний отговор поставяме без свян
и още не намираме въпроса.

 

1972 
Превод: Мария Шандуркова, 05.07.2016 г.

 

МОЙ ГАМЛЕТ

 

Я только малость объясню в стихе —
На всё я не имею полномочий...
Я был зачат, как нужно, во грехе —
В поту и в нервах первой брачной ночи.

 

Я знал, что, отрываясь от земли, 
Чем выше мы, тем жёстче и суровей;
Я шёл спокойно — прямо в короли
И вёл себя наследным принцем крови.

 

Я знал — всё будет так, как я хочу.
Я не бывал внакладе и в уроне.
Мои друзья по школе и мечу
Служили мне, как их отцы — короне.

 

Не думал я над тем, что говорю,
И с лёгкостью слова бросал на ветер.
Мне верили и так, как главарю,
Все высокопоставленные дети.

 

Пугались нас ночные сторожа,
Как оспою, болело время нами.
Я спал на кожах, мясо ел с ножа
И злую лошадь мучил стременами.

 

Я знал — мне будет сказано: "Царуй!" —
Клеймо на лбу мне рок с рожденья выжег.
И я пьянел среди чеканных сбруй,
Был терпелив к насилью слов и книжек.

 

Я улыбаться мог одним лишь ртом,
А тайный взгляд, когда он зол и горек,
Умел скрывать, воспитанный шутом.
Шут мёртв теперь: "Аминь!" Бедняга Йорик!..

 

Но отказался я от дележа
Наград, добычи, славы, привилегий:
Вдруг стало жаль мне мёртвого пажа,
Я объезжал зелёные побеги...

 

Я позабыл охотничий азарт,
Возненавидел и борзых и гончих,
Я от подранка гнал коня назад
И плетью бил загонщиков и ловчих.

 

Я видел — наши игры с каждым днём
Всё больше походили на бесчинства.
В проточных водах по ночам, тайком
Я отмывался от дневного свинства.

 

Я прозревал, глупея с каждым днём,
Я прозевал домашние интриги.
Не нравился мне век и люди в нём
Не нравились. И я зарылся в книги.

 

Мой мозг, до знаний жадный как паук,
Всё постигал: недвижность и движенье, —
Но толка нет от мыслей и наук,
Когда повсюду — им опроверженье.

 

С друзьями детства перетёрлась нить.
Нить Ариадны оказалась схемой.
Я бился над словами — "быть, не быть",
Как над неразрешимою дилеммой.

 

Но вечно, вечно плещет море бед,
В него мы стрелы мечем — в сито просо,
Отсеивая призрачный ответ
От вычурного этого вопроса.

 

Зов предков слыша сквозь затихший гул,
Пошёл на зов, — сомненья крались с тылу,
Груз тяжких дум наверх меня тянул,
А крылья плоти вниз влекли, в могилу.

 

В непрочный сплав меня спаяли дни —
Едва застыв, он начал расползаться.
Я пролил кровь, как все. И, как они,
Я не сумел от мести отказаться.

 

А мой подъём пред смертью есть провал.
Офелия! Я тленья не приемлю.
Но я себя убийством уравнял
С тем, с кем я лёг в одну и ту же землю.

 

Я Гамлет, я насилье презирал,
Я наплевал на Датскую корону,—
Но в их глазах — за трон я глотку рвал
И убивал соперника по трону.

 

А гениальный всплеск похож на бред,
В рожденье смерть проглядывает косо.
А мы всё ставим каверзный ответ
И не находим нужного вопроса.


1972 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??