Мъркащо Създание
Заспива тихо мъркащо създание.
Сърцето топли и душата не боли,
Кога до теб едно очарование
Те гледа нежно и с опашка шумоли.
Ти галиш малкото невинно чудо,
И суетата вече не тежи,
Когато някой те обича лудо
И този някой в скута ти лежи.
А зад прозореца бушува лошо време,
Студен априлски вятър вън бучи,
Но в скута ти муцунка родна дреме
И в унисон с душата ти звучи.
/автор: Елена Генадиевна Кударенко, превод: Мария Дунева/
О мурлыке
Я спать ложусь под тихое мурчанье
В нём греется и сердце и душа.
Когда лежит само очарованье
И смотрит нежно хвостиком шурша.
Ты гладишь это маленькое чудо,
На миг забыв о всех своих делах.
Ты понимаешь нужен ты кому-то
И этот кто-то на твоих руках.
А за окном бушует непогода.
Холодный май, который день дождит.
Но рядышком мурчит родная морда
И в унисон с душой твоей звучит.
оригинал на руски: https://stihi.ru/2024/05/16/3212
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
