29.12.2013 г., 10:53 ч.  

Н.Мышкина. За снежной филигранью декабря 

  Преводи » от Руски
955 0 0
1 мин за четене

С превода на това прекрасно произведение на Нелли Мышкина (http://www.stihi.ru/avtor/allflowers666) поздравявам всички в сайта  „Откровения” с настъпващата 2014 година и им пожелавам здраве, лично щастие и много творчески успехи.

За съжаление при всеки превод изчезва част от магията на оригинала.

Д.Ганев

 

За снежной филигранью декабря           

Зима листает белые страницы.                 

Летят незримо, длинной вереницей        

Последние листы календаря.                     

 

Коротких дней разгладив полотно,          

Она светло заглядывает в лица,                

Роняя мягко волшебства крупицы,

Хранит свое земное естество.                   

 

Пушистой негой падая с небес,                 

Таит в себе морозный запах ели,              

И ярость разыгравшейся метели,              

И тонкой гладью вышитый отрез.            

 

А снег идет, не видно даже крыш,            

Давно такого снега не бывало!                 

Закутавшись в него, как в одеяло,             

Сугробы меряет восторженный малыш.  

                                  

Порывом ветра быстро унесет                  

Утерянную  кем – то рукавицу,                 

Зимы листая белые страницы,                  

Часы сверяет уходящий год.  

 

 

Със снежна декемврийска филигранност            

прелиства зима страниците бели.              

В една незрима броеница слели се           

летят от календара сетни дни.                    

 

На дните кратки в бялото платно             

се вглежда тя в лицата ни по светло        

и меко рони късчета вълшебство              

от приказното свое естество.                     

 

И снежен прах лети от небесата               

кристален пух с дъх леден на ели,             

със яростта на вихрена виелица              

и на шевица нежната изящност.                

 

А сипе сняг, чак покриви се крият.           

О, сняг такъв отдавна не е падал!             

Загърнати във снежно одеало                   

със топки в преспите деца се бият.          

 

Отнася мълком вятърът немирен              

загубена момчешка ръкавица...                  

С прокъсана и скрежна власеница           

да си замине чака час годината.                                    

© Димитър Ганев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??