На безименната височина

М. Матусовски
На безименната височина
Димяща пареше гората
гореше залезно денят…
Ний бяхме трима в тъмнината
-петнайсет във пръстта лежът.
Петнайсет вече са в земята
преди да си отиде този ден
край селището непознато
на връх без име- неозначен.

Припламва, падайки ракета
като догаряща звезда
и който гледал е в небето
ще помни нейната черта
Ще помни всеки миг когато
започвая боят озверен
Край селището непознато
на връх без име- неозначен.

Над нас все вражи самолети
и непрестанна светлина
Като стомана бяхме слети
пред оръдейната стена…
И трудно беше но мечтата
ти не предаде в този ден
Край селището непознато
на връх без име- неозначен.

Присънват ми се днес лицата
на бойните другари и нощта
Землянката дълбоко под земята
над нея все догаряща бреза
И сякаш пак съм на чертата
пред огъня нацелен в мен
Край селището непознато
на връх без име- неозначен.

Дымилась роща под горою,
И вместе с ней горел закат...
Нас оставалось только трое
Из восемнадцати ребят.
Как много их, друзей хороших,
Лежать осталось в темноте -
У незнакомого поселка,
На безымянной высоте.
Светилась, падая, ракета,
Как догоревшая звезда...
Кто хоть однажды видел это,
Тот не забудет никогда.
Он не забудет, не забудет
Атаки яростные те -
У незнакомого поселка,
На безымянной высоте.
Над нами "мессеры" кружили,
И было видно, словно днем...
Но только крепче мы дружили
Под перекрестным артогнем.
И как бы трудно ни бывало,
Ты верен был своей мечте -
У незнакомого поселка,
На безымянной высоте.
Мне часто снятся все ребята,
Друзья моих военных дней,
Землянка наша в три наката,
Сосна сгоревшая над ней.
Как будто вновь я вместе с ними
Стою на огненной черте -
У незнакомого поселка,
На безымянной высоте.