НА ГРОБА НА ЛЮБИМАТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Късна есен, монотонен дъжд и гнили мисли… Колко
боли да се каже „сбогом” – немея пред твоя позлатен гроб.
Коя ли магическа любов сече ума? Боли, боли
и тежи заветът за всички времена. Мила, твой съм роб!
Отваря се ранена тайна и скита в безсънните нощи.
В яловата утроба ти си само неизвестен знак. Приливът
е преминал и нищо не остана. В дългата булчинска
рокля пред Божия олтар цветето ти се показва.
Своя единствен живот живееш в мен.
Дали това е твоя или моя утеха? Животът лъже ...