На петнадесетгодишните

На петнадесетгодишните

Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,

аз съм толкова млада за пръв път до днес,

несравнима съм с цвят на напъпила вишна.

Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

Нося тъмния чар на червена лъвица,

цяла в пищния хаос на джунгли и дни,

а съм всъщност и морска, и в мойте зеници

властно вдига морето зелени стени.  

Нося синята кръв на жена индианка,

с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.

Вижте, вижте сърцето на моята сянка -

многосърца, стоцветна, различна съм аз, 

а съм само една - и за пръв път съм млада,

като грабната в миг от дървото сълза,

като пламък, изригнал от девствена клада,

като лумнала бързо нагоре лоза.  

Ще раста, ще натрупам във себе си дните

и живота във трудния негов синтез,

ала своята сила петнайсетгодишна

ще запазя такава, каквато е днес.

Петя Дубарова  

15 летие  

В свои пятнадцать поняла

я в первый раз, что молода.

Но вишня в цвете на меня

не походила никогда.

Не утонченна, не сладка

я просто, просто молода.

Я рыжей львицей быть хочу

и хаос джунглей я люблю.

Но море властно предо мной

встает зеленою стеной.

Течет во мне индиго кровь

индейских женщин, я не прочь  

себя отдать во властя вождя.

О, Оцеола! Жди меня!

И сердце тень увидь мою

я многоцветием цвету.  

Подобно дереву стою

в долине гордо и несу

я пламень девушки в себе, 

что страстью бродил все во мне.  

И пусть проходят дни мои

и будет трудно впереди.

Через 15 лет опять

я буду снова так мечтать.  

Алла Мокеева

Россия