На смъртта(Джон Кийтс)
На смъртта
Смъртта, като животът, защо не бъде сън?
Моментите блаженство привидение са, бягат.
Мимолетни удоволствия, те призрачен са звън.
Хората си мислят, че мъртви най ще страдат.
Странно, че човекът се скита по земята,
живот злочестен води, но още тук стои.
Не смее сам да срещне лицето на съдбата.
Сънят си не оставя, а в път нелек върви.
On Death
Can death be sleep, when life is but a dream,
And scenes of bliss pass as a phantom by?
The transient pleasures as a vision seem,
And yet we think the greatest pain`s to die.
How strange it is that man on earth should roam,
And lead a life of woe, but not forsake
His rugged path; nor dare he view alone
His future doom which is but to awake.
Смъртта, като животът, защо не бъде сън?
Моментите блаженство привидение са, бягат.
Мимолетни удоволствия, те призрачен са звън.
Хората си мислят, че мъртви най ще страдат.
Странно, че човекът се скита по земята,
живот злочестен води, но още тук стои.
Не смее сам да срещне лицето на съдбата.
Сънят си не оставя, а в път нелек върви.
On Death
Can death be sleep, when life is but a dream,
And scenes of bliss pass as a phantom by?
The transient pleasures as a vision seem,
And yet we think the greatest pain`s to die.
How strange it is that man on earth should roam,
And lead a life of woe, but not forsake
His rugged path; nor dare he view alone
His future doom which is but to awake.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
