Надежда
Слова Н. Добронравова
Музыка А. Пахмутовой

Светит незнакомая звезда,
Снова мы оторваны от дома,
Снова между нами - города,
Взлетные огни аэродромов.

Здесь у нас туманы и дожди,
Здесь у нас холодные рассветы,
Здесь на неизведанном пути
Ждут замысловатые сюжеты


Припев:


Надежда - мой компас земной,
А удача - награда за смелость.
А песни... довольно одной,
Чтоб только о доме в ней пелось.

Ты поверь, что здесь, издалека,
Многое теряется из виду.
Тают грозовые облака,
Кажутся нелепыми обиды.

Надо только выучиться ждать,
Надо быть спокойным и упрямым,
Чтоб порой от жизни получать
Радости скупые телеграммы...


Припев.

И забыть по-прежнему нельзя
Все, что мы когда-то не допели,
Милые усталые глаза,
Синие московские метели...

Снова между нами города,
Жизнь нас разлучает, как и прежде.
В небе незнакомая звезда
Светит, словно памятник надежде.


Припев.

Текст: Н. Добронравов

Музика: А Пахмутова

Свети непознатата звезда,

отново от дома си сме откъснати.

Между нас градовете лежат –

огньове над летищата, съскащи.

Тук мъгли и дъждове са на власт,

помежду им изгревите, хладни,

тук пред недоизвървени пътища

очакват ни замислени, сюжетите.

Припев:

Надежда, ти си моят земен компас,

награда за смелостта е късмета.

А песните – достатъчна ми е една,
ако в нея се пее още и само за дома.

Повярвай, че и тук, отдалечени,
много ще загубваме от зрението.

Стопяват се облаците буреносни,

обидите нелепи ни изглеждат.

Само да се научим да чакаме трябва.
Трябва да сме искрени, спокойни,
за да може понякога да получаваме
телеграми от живота стойностни...

Припев:

Надежда, ти си моят земен компас,

награда за смелостта е късмета.

А песните – достатъчна ми е една,
ако в нея се пее още и само за дома.

Да забравим, както по – преди,
не бива, всичко някога недоизпято,
уморените мили, човечни очи,
московските виелици във синевата.

Отново между нас са градовете,

животът ни разделя, както и преди.

Непознатата звезда в небето,

сякаш паметник на надеждата блести.

Припев:

от януари си чака:) реда;)