18.12.2017 г., 10:49 ч.

Не тъгувам, не викам, не плача - Сергей Есенин 

  Преводи » Поезия, от Руски
1151 0 0
2 мин за четене

Сергей Есенин
Превод: Мария Шандуркова

 

* * *
Не тъгувам, не викам, не плача,
всичко литва с пролетния цвят.  
И облечен в есенна позлата,
няма да съм повече аз млад.

 

Няма вече във гърди да блъскаш,
от студа докоснато, сърце,
и страната на брезите пъстри
не ще мами  босите нозе.

 

Дух на скитник! все по-малко вече
устните ми с пламъка гориш,
о, загубена ти моя свежест,
в чувства буйни, в жадните очи!

 

Станах ли скъперник на мечтите,
теб живот, в съня ли съм видял?
Сякаш в пролет ранна сред звънците
с коня розов аз съм прелетял.

 

Всички ние в този свят сме тленни,
тихо капе мед от кленов лист...
Ти бъди докрай благословено,
що си цъфнало да прецъфтиш.

 

1921
Превод: 25.09.2017 г.

 

Оригинал:

 

* * *
Не жалею, не зову, не плачу,
Всё пройдёт, как с белых яблонь дым.
Увяданья золотом охваченный,
Я не буду больше молодым.

 

Ты теперь не так уж будешь биться,
Сердце, тронутое холодком,
И страна берёзового ситца  
Не заманит шляться босиком.

 

Дух бродяжий, ты всё реже, реже
Расшевеливаешь пламень уст.
О моя утраченная свежесть,
Буйство глаз и половодье чувств.

 

Я теперь скупее стал в желаньях,
Жизнь моя, иль ты приснилась мне?
Словно я весенней гулкой ранью
Проскакал на розовом коне.

 

Все мы, все мы в этом мире тленны,
Тихо льётся с клёнов листьев медь…
Будь же ты вовек благословенно,
Что пришло процвесть и умереть.

 

1921

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??