Nikos Vertis-San trellos se agapao

Fotia ein' ta matia soy,
fotia ta ginatia soy,
poy moy kaine tin kardia.
Fotia ein' to psema soy,
fotia kathe blemma soy.
Thee moy poso me pona,
me pona!

Ki omos san trelos se agapao,
dyskoles stigmes pernao,
kai se blepo opoy pao,
san paraisthisi.
Ki omos san trelos otan m' afineis,
se iketeyo gia na meineis,
kai fobamai moy 'heis ginei,
aparaititi!

Ksehnas oles tis stigmes,
ksehnas oles tis hares,
poy perasame mazi.
Ksehnas oti ekana,
ksehnas pos tha pethaina,
an to zitages esy, mono esy!

Ki omos san trelos se agapao,

dyskoles stigmes pernao,

kai se blepo opoy pao,

san paraisthisi.

Ki omos san trelos otan m'afineis,

se iketeyo gia na meineis,

kai fobamai moy 'heis ginei,

aparaititi!

Като луд те обичам

Огън са очите ти,

огън са капризите ти,

които изгарят сърцето ми!

Огън е лъжата ти,

огън е всеки твой поглед.

Господи, колко ме боли, боли ме!

И все-пак като луд те обичам,

прекарвам труден момент,

където ходя тебе виждам - като халюцинация!

И все пак, като луд съм,

когато ме оставиш,

затова те умолявам да останеш!

Страхувам се, че се превърна в моя необходимост.

Забравяш всичките ни моменти,

забравяш всичките щастливи мигове,

които сме прекарали заедно!

Забравяш какво съм правил,

забравяш, че бих умрял,

ако го беше поискала, единствено ти, единствено ти!

И все пак, като луд те обичам,

прекарвам труден момент,

където ходя тебе виждам - като халюцинация!

И все пак, като луд съм,

когато ме оставиш,

затова те умолявам да останеш!

Страхувам се, че се превърна в моя необходимост!