ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЛЮБОВТА

                Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

Говоря сам със себе си и със света в мене,

като добрата любов.

Този свят, който е в мене, расте, диша, мами ме

и едновременно ме убива.

Говорим за съвсем незначителни

и смешни неща

с Евгения Шуплинова –

за ветровете, за нощта, за цветовете, за тревите, за птиците…

И при това заедно се смеем, смеем се,

без дори да знам защо,

а и не искам да се смея,

защото цветът и мирисът на тялото ми се изменят.

Казвам ù, че от другата страна

на любовта нищо не съществува,

защото тя е бяла смърт

и сън без дъно.

ОД ДРУГАТА СТРАНА НА ЉУБОВТА

                Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

Зборувам сам со себе со тој свет во мене

ко добра љубов

тој свет во мене што расте, диши, ме мами

и истовремено убива

Зборуваме за сосема безначајни

и смешни работи

се Евгенија Шуплинова

за ветрот, ноќта, боите, тревите, птиците...

И на оваа страна се смееме, се смееме

ни самиот не знам зошто

а и не сакам да се смеам

бојата и мирисот на телото ми се изменија

ти велам од другата страна

на љубовта ништо не постои

зашто си бела смрт

и сон без дно.

Б.а. Стихотворението ми е поместено в  петезичната (мвогоезичната )ми преводна антология Гласове от Балканите, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

ВАСИЛ ТОЦИНОВСКИ

 Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист и преводач. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Автор е и на шестдесет книги Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.