Turn it off
I scraped my knees when I was praying
and found a demon in my safest haven, seems like
it's getting harder to believe in anything,
and just to get lost in all my selfish thoughts.
I wanna know what it'd be like
to find perfection in my pride,
to see nothing in the light?
But turn it off
in all my spite,
in all my spite
I'll turn it off.
And the worst part is
before it gets any better.
We're heading for a cliff
and in the free fall I will realize,
I'm better off when I hit the bottom.
The tragedy it seems unending,
I'm watching everyone I looked up to break and bending.
We're taking short cuts and false solutions
just to come out the hero.
Well I can see behind the curtain
the world's cranking, turning, so wrong the way we're working.
Towards a goal, that's nonexistent,
it's nonexistent, but we just keep believing.
And the worst part is
before it gets any better.
We're heading for a cliff
and in the free fall I will realize,
I'm better off when I hit the bottom.
I wanna know what it'd be like
to find perfection in my pride,
to see nothing in the light?
But turn it off
in all my spite,
in all my spite
I'll turn it off.
Just turn it off.
Again.
Again.
And the worst part is
before it gets any better.
We're heading for a cliff
and in the free fall I will realize,
I'm better off when I hit the bottom.
And the worst part is
before it gets any better.
We're heading for a cliff
and in the free fall I will realize,
I'm better off when I hit the bottom.
---------------------------------------------------------------
Освободи ме
Ожулих коленета си, докато се молех
и открих демон в най-безопасното място, сякаш
става все по-трудно да повярваш в нещо
или просто да престанеш да си егоист.
Искам да разбера какво би било
да открия перфектното в гордостта ми,
да не виждам нищо в светлото.
Но освободи ме от него (перфектното)
в цялата ми злоба,
в цялата ми злоба.
Аз ще се освободя.
А най-лошата част е
преди да стане по-добре.
Качваме се по скалата,
а при падането, ще осъзная,
че съм по-добре, когато съм долу.
Трагедията изглежда безкрайна,
гледам всеки, когото търсих, за да пречупя.
Минаваме по кратки пътища и взимаме неправилни решения,
само за да излезем герои.
Но аз мога да видя зад завесата
светът, който се пропуква и променя, толкова различно от начина, по който ние го правим.
Следваме мястото, което не съществува,
не съществува, но ние продължаваме да вярваме.
А най-лошата част е
преди да стане по-добре.
Качваме се по скалата,
а при падането, ще осъзная,
че съм по-добре, когато съм долу.
Искам да разбера какво би било
да открия перфектното в гордостта ми,
да не виждам нищо в светлото?
Но освободи ме от него
в цялата ми злоба,
в цялата ми злоба.
Аз ще се освободя.
Отново.
Отново.
А най-лошата част е
преди да стане по-добре.
Качваме се по скалата,
а при падането, ще осъзная,
че съм по-добре, когато съм долу.
А най-лошата част е
преди да стане по-добре.
Качваме се по скалата,
а при падането, ще осъзная,
че съм по-добре, когато съм долу.
© Неизвестно Всички права запазени